ОБЕСЕН, КНИГА, КОЛЕЛО

Замислих се, че до първа четвърт има седмица, а аз още нямах списък на участниците. Затова реших че трябва да систематизирам каквото зная до момента. Докато почвах да изброявам наум наученото досега чух шум от балкона в кухнята. Отидох натам, не видях нищо през прозореца, но той не стигаше до земята, затова се изправих на задни лапи и отворих вратата (слава богу не беше от тези двойните) и видях Мемъри, която тъкмо се почистваше, защото изглежда беше скочила в една саксия.
– Окалях си лапите – каза тя, продължавайки да се ближе. – Трябва да преместите саксията.
– Господарят е много стриктен и не толерира неканени гости.
– Е, аз не съм точно неканена, пък и не мога да вляза вътре дори да поискам. Но няма много начини да стигна дотук. Не стигам звънеца на вратата на сградата. Пък и ще е малко странно за хората които ме видят, не мислиш ли?
Беше права разбира се. Раздразнението ми се изпари. Тази котка отрази нападката ми толкова естествено и елегантно, че симпатиите ми към нея се увеличиха.
– Какво правиш, изглеждаш умислен?
– Всъщност тъкмо се канех да подредя това което съм научил до момента.
– Чудесно, да го чуем. – Видях блясъка на любопитството в очите ѝ.
– Нека влезем. – Затворих вратата след нея. Останах в кухнята. Тя не прояви никакво желание да се разхожда, което беше добро. Не мисля, че бях готов да ѝ разкривам за нещата.
– Помниш ли гълъба на шадравана?
– Да, какво за него?
– Ами живее с някакъв старец и са част от цялото нещо. Но той изглежда доста осведомен. Жена с червена коса и сокол. Красив млад мъж, без известен придружител. Група хлапета. Разбира се Египтянина и чакалът. Възрастен мъж с широки рамене и огромни груби длани. Вълкът бил с някакъв много мил доктор. А, и едър доберман с млада жена с кожени дрехи и гневен поглед. Не знаем животното, което е с Красавеца, както и с кого е една бяла врана. Има един богаташ със старовремски иконом, за който не съм сигурен дали участва, но със сигурност се интересува от останалите участници. Има и тъмнокож мъж с военна прическа и тъмни очила, който е в същата категория. Май това е всичко засега. Може да има и други, но нищо не подсказва кои са и къде са.
– Хора с неизвестни придружители и животни, за които не знаем кого придружават. Бих могла да огледам. За децата – ако става въпрос за две момчета и момиче, обикалящи по цял ден и държащи се малко смешно – то зная че момичето носи понякога един хамелеон на име Пъгсли. Когато науча повече пак ще дойда. Може би още довечера.
Изпроводих я обратно до балкона и гледах с лека завист лекотата с която се качи обратно на покрива и изчезна от погледа ми.
Веднага след обедната обиколка излязохме с Джак да допълним някои от липсващите съставки.
Почти на края на града имаше ботаническа градина с просторен парк и викториански парници. Влажният топъл въздух в тях правеше влизането от есенния студ навън странно изживяване. Но беше наистина красиво. Сдобихме се с цветове от едно екзотично растение, което никога не е расло по тези земи и излязохме обратно навън, за да потърсим дърво, от което трябваше да вземем кора. Намерихме го до червена пагода, която украсяваше парка. От дърво от другата страна на алеята излетя птица която ми заприлича на сокол, но не бях сигурен.
Пред вкъщи открихме група зяпачи около полицейски заграждения опасващи входа ни. Хора в бели дрехи отнасяха покрита носилка. Тогава видях. По вратата имаше следи от нещо остро, раздрало дървото. И кръв. Много кръв. Имаше и кръгло петно от нещо, което беше обгорило дървото. Униформен полицай се появи и след като получи утвърждаващ отговор на въпроса дали живеем тук зададе няколко рутинни въпроса. От него научихме, че става въпрос за съседката от първия етаж, сама жена на около 50. Тялото ѝ е било посечено с това, което е оставило следа във вратата. Бяха я намерили на прага в локва кръв. След като приключиха ни пуснаха да влезем и се прибрахме в къщи.
Зачудих се за станалото. Имаше ли връзка със събитията от този месец? И още по-лошо – с нас? Представяйки пред очите си сцената долу ме осени – обгореното беше точно на мястото, на което Мацката с добермана беше начертала символ с тебешир. Същия който беше нарисувала малко по-рано на вратата на Египтянина. Внезапно ми се прииска да разбера какво става при него, но беше прекалено рисковано да ходя там. Можех само да се надявам Мемъри да се появи или пък гълъба. Като че ли имаше шанс за това. Котката се появи след вечеря.
– Какво става при вас? – попита тя.
– Убийство. Пред външната врата. Била е жената от първия етаж, живееше сама. Съвсем обикновена.
– „И в разгара на живота намираме смъртта.“ (In the midst of life, we are in death.) – промърмори замислено Мемъри.
– Много засукано!
– Не, просто нещо, което господарката четеше на глас преди време.
– Смятах, че ще си ужасена? Последният път беше доста разтърсена.
– Аз не се замислям много за смъртта. Знаеш че за нас това е естествено. Хората имат проблем да го осъзнаят. Но те много мислят за бъдещето, за миналото, за какво-ако. В крайна сметка дори ненавременната смърт е част от живота. Наистина жалко за жената, но тя е една от много, които днес са загубили живота си по много глупави причини.
– Ти си била философ! – възкликнах аз. – Но всичко това не е хубаво по ред причини. Най-малкото привлича внимание към нас. Ти научи ли нещо? Интересува ме най-вече Египтянина.
– Да, минах и от там. Рисуваше нещо върху вратата си и беше ядосан повече от обикновено. Проклинаше ужасно на някакъв непознат език. Какво означава всичко това?
– Снощи жената с добермана нарисува нещо на вратата му и после и на нашата. Излиза че е набелязвала целите.
– Нима мислиш, че тя го е извършила?
– Не, всъщност не. Но със сигурност е спомогнала да се случи. Съзнателно или не.
– Значи е било насочено към вас?
– Да, и това ме кара да се чувствам отговорен. Ако го бях видял днес като излизахме може би още щеше да бъде жива.
– Очакваше ли да има толкова убийства?
– Не, елиминирането на участниците на този етап е напълно безсмислено, а и може да се обърне срещу извършителя. Който е отговорен за всичко това е глупав освен безскрупулен.

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.