Daily Archives: October 6, 2015


БЛИЗНАК, ГЛУПАК, ТЕБЕШИР

Следобеда чух някой да се качва по стълбите и после да чука на вратата. Господарят отвори и посрещна едър и тромав мъж който изглежда беше спал в дрехите си. Той извади някаква карта и се представи като полицай. Пристъпи крачка напред, сякаш да влезне, но господарят не отстъпи изобщо и със спокоен и възпитан тон го попита с какво може да помогне.
– Преди два дни са извършени две убийства – каза той и впи поглед в господаря, изглежда очаквайки това да го провокира.
– Да, чух за това. – Тонът на господаря не се промени изобщо. – Но не разбирам какво общо има това с мен.
– Видели са куче като вашето близо до мястото.
– Предполагам не искате да обвините кучето ми за случилото се?
– Кучето? Да, много смешно. А дали случайно не сте бил с него?
– Понякога го оставям да се разхожда сам.
– Знаете, че това е против правилата.
– Правя го само вечер, а и Феч никога не би създал проблеми.
– Ъхъ – каза кисело полицая, обходи с очи стаята и тръгна да слиза по стълбите – Може би ще се видим пак – добави пуфтейки надолу без да се обръща.
– Забеляза ли как като че ли повече искаше да огледа вътре отколкото да пита за случилото се преди две нощи?
Бях разбира се, ние кучетата усещаме такива неща. Постарах се да запомня миризмата му. Може пък наистина да ни се пресекат пътищата отново.
Късно вечерта излязох навън. Въздухът беше влажен и задушлив, но аз го предпочитам пред миризмата на дим от машини. На изток от нас имаше парк и аз се насочих натам. Беше на практика празен, изключение правеха набързо пресичащи го хора, закъснели да се приберат на топло, пияници и младежи отиващи да се забавляват. Никой не ми обръщаше внимание, което беше добре. В една част с повече дървета подуших миризма, която за момент ме изненада и осъзнаването на източника ѝ го видях – сив вълк, легнал по корем до една пейка.
– Чудно време за нощна разходка и виене по луната, нали?
– Мислех, че го правите основно по пълнолуние.
– Е, вием по повече поводи от своите питомни събратя, но пълната луна е далеч, нали?
– Да, този месец е така.
– Казвам се Гут. Живея с един доктор. Много добър човек. Въпреки че е човешки доктор помагаше в приют за болни диви животни и така съдбата ни срещна. Бях малък и почти премръзнал, когато ме заведоха там. Той ме спаси. Така и не ме върна обратно в гората.
– Моето име е Феч. А как те възприемат останалите хора?
– Е, старая се да не се набивам на очи. Ако не се заглеждат много мога да мина за куче. Разхождам се по тъмно. Също като теб.
– Значи теб са виждали.
– Какво имаш предвид? Кой ме е виждал?
– Чух слухове за скитащ през нощта вълк от уличните … създания.
– Да, разбира се. Аз не съм наранявал или гонил никое от тези клети същества. Но повечето от тях си гледат техните неща и не се занимават с мен. Виж, тези които си имат дом и човеци, които да се грижат за тях, те са друго. Преди малко срещнах един самоуверен доберман. Беше толкова надменен, държеше се сякаш съм някакъв изпаднал помияр.
– Случайно с него да имаше млада жена с кожени дрехи?
– Не, но миришеше като да е бил пипан от такава. Попадал ли си на него?
– Преди почти седмица. Само го видях. Искаш ли да ме заведеш където си го срещнал и да се опитаме да го проследим?
– О, аз не бих направил нищо такова. Беше невъзпитан, но не бих паднал на неговото ниво, за да си отмъщавам.
– Нямам предвид това. Просто съм любопитен.
– Е, предполагам че нямам по-добро занимание. Натам.
Заведе ме до мястото, където се бяха срещнали. Следата беше прясна, пък и нямаше вятър, така че проследяването беше лесно. Стигнахме до една от онези къщи, които са с няколко стъпала водещи до входната врата, с ниски метални огради от двете страни. Докато оглеждахме къщата отвътре се чу шум и млада жена с тъмна коса и кожени дрехи излезе от къщата. Бяхме наближили достатъчно предпазливо, така че скривайки се в сенките на отсрещния тротоар тя изобщо не ни видя. Тя хвърли поглед към вратата, извади нещо от джоба си, погледна го и тръгна напред. Походката ѝ бе странна. С широка крачка отмерени движения изглеждаше доста неестествено. Трябваше ми малко време за да осъзная, че тя брои крачки. Продължи надолу по улицата и ние с Гут я последвахме. Бяхме вървели доста време, когато тя спря пред една къща, и записа нещо. После извади тебешир, нарисува на дървената ограда до къщата странна фигура и гледайки отново нещото в ръката си пое в нова посока. Хвърлих последен поглед към къщата преди да я последвам, но всъщност нямаше нужда. Защото къщата, пред която се намирахме беше дома на Египтянина и неговия чакал. Новата ѝ посока беше приблизително към нашия дом и аз се зачудих кога да спра да я следвам, тъй като не исках да закъснявам много за нощната обиколка. Дилемата обаче се разреши от само себе си, когато следващата ѝ спирка се оказа именно нашата къща. Не мога да кажа, че бях прекалено изненадан. Когато видях посоката ѝ след Египтянина ми мина през ума, макар и някак не на сериозно. Изненада ме обаче реакцията на спътника ми.
– Тази гневна млада дама се оказа доста старателна. Наистина необичайно за обединител.
– Това беше странен начин да се разкриеш като участник – отбелязах аз, мислейки си горчиво за подобния случай с гълъба.
– Е, ако трябва да сме прецизни, разкрих само, че зная за събитието, а не че ще участвам. Но ти си прав разбира се, Феч. Ние с господаря ми смятаме да участваме, ако фазата позволи.
Вдигнах въпросително поглед, но той просто поклати глава в жест, който означаваше че няма намерение до ми обяснява сега. Разделихме се и аз се прибрах за да направя нощната обиколка.