ДЯВОЛ, ГЛУПАК, РЕКА


– Ужасно! Господарката ми не гледа телевизия, но аз видях през стъклото на едно заведение. Две за една нощ. Навън е пълно с полиция. Една моя приятелка от улицата ми каза, че е видяла едното тяло. Било е цялото обезобразено. Въпреки че обикновено не се бъркаме в такива неща това толкова я беше впечатлило, че е останала до сутринта да гони мишките и бръмбарите от тялото. Когато ме предупреди не очаквах точно такива неща. Ти научи ли нещо любопитно? За снощи или по принцип?
– Висок млад мъж с права тъмна коса, много красив за човешките разбирания. Стар мъж с широки рамене и бели коси. На твое място не бих се навирал на пътя им без причина. Би трябвало да имат спътници-животни. И се опитай да разбереш повече за летящите създания в града.
– Имаш предвид птици ли?
– Също и птици. Ти имаш ли нещо за мен?
– Онзи противния с чакала през нощта прави странни неща в апартамента си. Уличните котки отбягват мястото. Гълъбите също. Чакалът пък обикаля все по-надалеч от там. Не дава на никой да го приближи. Ама че отблъскваща двойка са!
– Искаш ли да обиколим заедно?
– О, изкушаващо е, но сега няма да мога. До по-късно!
– До по-късно, Мемъри!
Излязох сам. Струваше ми се че зная прекалено малко, за да се мотая вкъщи. Недалеч от нас видях спряла луксозна лимузина с форми, които не се правеха от много години. Вътре тъкмо сядаше атлетичен мъж с тъжни очи.
– Приключихме тук, хайде да разберем нещо повече за младата собственичка на сокола. – каза той на възрастния си шофьор и потеглиха.
Любопитството почна да ме гъделичка и аз реших да ги последвам. Това не беше трудно, тъй като по криволичещите малки улички скоростта им беше по-ниска от тази, която бих могъл да постигна ако поискам. Недалеч колата спря в една задънена пряка и мъжът излезе за да се отправи към близкия площад. Познавах мястото. В същото кафе както и предния път видях жената с червената коса и привлекателния ни познайник от снощи. Те разговаряха, гледайки се изпитателно в очите. Тя не показваше да е омагьосана от чара му и поведението ѝ беше по-скоро делово. Харесах си една двойка на средна възраст и тръгнах след тях, като се стараех да изглежда сякаш съм С тях. Когато приближих успях да чуя част от разговора на Красавеца с червенокосата.
– …безумно наивни са и можем да ги използваме.
– Добре, щом ти се играе с хлапета. Интересува ме повече какво става с общия ни проект.
– О, мисля, че ще се получи. Имам да набавям още съставки, но ти се фокусирай върху твоята част, защото има разлика между жив човек и такъв…
Колкото и да забавях крачка не можах да чуя повече без да привлека внимание и със съжаление подминах. Когато се отдалечих достатъчно се спрях до една пейка с незрящ човек и огледах площадчето. Богаташа, който проследих до тук гледаше към двойката, която бях подслушал. Внезапно вдигна глава и проследи полетът на птица, която кацна на навесът над червенокосата. Близките гълъби се разлетяха. Ами да! Това беше сокол!
До мен долетя гълъбът, който ни заговори с Мемъри. Без да откъсва очи от сокола каза:
– Не мисля че мога да харесвам нещо по-малко от него. На всичкото отгоре е ужасно бърз. Тя също не е никак приятна. Омотава в мрежата си онези деца, а сега се сдружава и с него.
– Какъв е случаят с тези деца? Май ги засякох веднъж.
– Ами мотаят се по улиците и си мислят, че участват в някаква игра. Търсят вещи, непрекъснато си гледат телефоните. Много на сериозно го вземат.
– Мисля че не са единствените, които правят странни неща в града напоследък.
– О, не е същото като при участниците. Дори и да участват, хлапетата си мислят, че това е някаква игра. Наивни са и това няма да свърши добре.
– Значи ти и твоят старец сте участници?
– Не ми казвай, че сега го разбираш. Вътре сме, и мисля че можем да си помагаме. Поне в началото. Мога да науча неща, които твоята приятелка с черна козина не може.
– Защо се притесняваш от нея? Та тя е домашна котка. Не би те изяла.
– Много добре знаеш, че хващането на такива като мен им е в кръвта. Нямам им доверие. Но не мога да те принудя да не общуваш с нея. Тя не е…?
– Не, убеден съм, че не е. Изглежда господарката ѝ е съвсем обикновена. Между другото, знаеш ли кой придружава Красавеца?
– Онзи с вещицата ли? Така ли го наричаш? Не, нямам представа, което ме смущава. Трябва да се навъртам по-често около него.
– Откъде знаеш, че е вещица?
– О, казах ти, аз зная много неща.
– Кажи ми тогава какво е това голямо същество което лети в небето през нощта?
– Не е птица, но какво е засега не зная. Ти имаш ли да споделиш нещо с мен?
– По улиците броди чакал.
– Чакал?
– Да, видях го със собствените си очи. Отива при неприятен човек с голям крив нос, който прави странни неща по тъмно.
– Египтянина. Да, зная за него.
– Прекалено добре си осведомен.
– А ти прекалено малко. Трябва да вървя.
– Добре, пази се – казах аз и се запътих към вкъщи. Набързо научих няколко нови неща и трябваше да ги подредя в главата си.

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *