СМЪРТ, ЛОДКА, ПРЕСЛЕДВАНЕ


Сутринта отидох при господаря за да видя какви са му плановете за деня и той каза:
– А, Феч, ти наистина четеш мисли. Днес имаме работа. Опасявам се, че ще трябва да посетим моргата, а през нощта ще ловуваме. Постарай се да си във форма.
Ясно бе, че и двете ни задачи за деня ще се осъществяват по тъмна доба, така че с изключение на едно прекъсване за обедната обиколка прекарах деня в спане. Има дни в които едно куче може да иска да прекара времето си като мързелива котка. След вечерната обиколка излязохме навън. Ръмеше лек дъжд. Градската морга беше далеч, но най-незабележими щяхме да бъдем пеша, така че не се учудих когато Джак не се опита да ползва транспорт. Мокрите павета лъщяха на светлината на уличните фенери, улиците бяха почти празни, аз вървях редом до Джак, който крачеше устремено и в мен се събудиха спомени от едно отминало и безвъзвратно загубено време. Унесен в мислите си и наслаждавайки се на свежия въздух, който беше чудесен за обонянието ми не обръщах много внимание на конкретните неща около нас. Стигнахме до място, на което нашата улица се разделяше на две и срещу нас имаше сграда, чийто прозорец на последния етаж отразяваше някаква светлина. За миг някаква сянка премина през светлината. Въртейки глава се отърсих от спомените си и отново бях тук и сега. Започнах да внимавам какво се случва над нас и на няколко пъти забелязвах или бърза сянка, или трополене по керемидите, последвано от пляскане на крила. На всичкото отгоре на тила ми почнах да усещам гъделичкащото усещане, че някой е зад мен, но колкото и пъти да се обръщах не виждах никого. Джак беше забелязал промяната в поведението ми и придърпа муцуната ми към себе си в успокояващ жест. Нямаше нужда от думи. Той знаеше, че не сме сами. Бяхме стигнали в стария квартал, известен с жените упражняващи древни професии и техните господари. На един ъгъл двама мъже и жена водеха някакъв спор. Единият излъчваше първична агресия, изглежда беше собственика, жената беше съгрешила нещо в неговите очи, а третият пък трябваше да е недоволен клиент. Подминахме ги без инциденти, но минута по-късно зад нас се чу писък на жена, веднага след това изненадан крясък на мъж, някакви удари и после пак плющене на крила. Спогледахме се с Джак и на устните му се появи едва забележима усмивка. Не разбрах какво я беше провокирало, но не можех да го попитам, а той не смяташе да обяснява.
След още известно време стигнахме до моргата. Сградата беше стара, с олющена боя и голям неонов надпис с високи тесни букви. Джак се насочи не към главния вход, а към страничен отляво. Зад стъклото на вратата ни чакаше мъж с бяла престилка и когато се приближихме я отвори, огледа се, и я заключи зад нас. Миризмата на химикали и смърт бързо насити обонянието ми. Моргите са … неестествени. Предпочитам гробищата. Там природата върши естествената си работа. Всичките тези химикали и лъскави метални инструменти са опит на хората да надникнат зад булото на смъртта. Защо толкова бързат? Ще разберат всичко, когато им дойде времето. Мъжът с престилката ни заведе до помещението, в което държат мъртвите. На вратата негов колега ни погледна подпухнали очи и избоботи „Какво, и този ли пише доклад за училище?“ Когато влязохме с почуда установих, че не сме единствените нощни посетители. Към нас беше извърнал глава и ни гледаше с любопитство млад мъж с тъмна права коса, лице с правилни черти и широка челюст. Изглеждаше като човек, който има сериозно въздействие върху другия пол и ясно го съзнава. Беше облечен в скъпи дрехи и миришеше на някакъв парфюм, който предполагам се харесва на човешките женски. В стаята още имаше възрастен човек и млада сестра, която не откъсваше поглед от младия, който кръстих на ум Красавеца. Но нямах време да се замислям върху двамата по-млади, защото усетих пронизващия поглед на възрастния. Беше с бяла коса и изпито лице, леко прегърбен, но тялото му излъчваше огромна сила.
– Добър вечер на всички – каза вежливо Джак и на ъгълчетата на устните му се мярна сянка на усмивка. Той погледна въпросително сестрата и на нея ѝ трябваше малко време, за да премести погледа си към него, след което посочи към стената с металните врати и каза:
– Номера от 12 до 15, 18 и 23 отговарят на вашите… изисквания.
Джак извади нож и се насочи към най-близката врата. Аз отидох до него, но се обърнах с лице към останалите. Белокосият умело режеше нещо от торса на труп на едната маса, а в същото време Красавеца прибра грижливо увит пакет в джоба на сакото си, кимна към сестрата и достолепно си тръгна без да поглежда назад. Върнах погледа си към възрастния. Ръцете му бяха големи и груби, сякаш всекидневно вършеше работа с тях, но въпреки това работеше изключително умело със скалпела. Впечатлението, което ми създаде е че знаеше отлично какво върши и не му е за пръв път, но въпреки всичко не намира удоволствие в това и не го одобрява. Когато свърши, също прибра взетото, огледа стаята, подмина сестрата и стигна до вратата. Едрият, който седеше там протегна ръка, явно още не беше получил възнаграждението си и старият му сложи нещо в ръката. Той погледна към дланта си и се смръщи.
– Какво ми ги даваш тия тъпи монети, сякаш са най-ценното нещо на света? Какво да ги правя?
– О, не са ценни тук, но ще ти трябват, когато пак се срещнем – каза старецът със странен глас и излезе. Докторът гледаше невярващо след него, но не се опита да го спре, просто махна ядосано с ръка и прибра монетите в джоба си. След мъничко ние също приключихме, Джак плати с пари, каквито те очакваха, и то изглежда в голямо количество, защото усмивките им стигаха до ушите и излязохме отново навън.
– Какво мислиш за колегите ни?
Беше преди полунощ и аз просто излаях.
– Прав си, Феч – каза господаря и отидохме на лов.

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.