ВЪЗДУХ, ЖРИЦА, ЗВЕЗДА

След сутрешната обиколка излязох навън. Тъй като хората вече бяха отишли на работа, тази които срещах бяха или домакини или туристи, а те едва ли биха направили проблем за разхождащо се само куче. В едно кафене, в което хората закусваха с кроасани към сутрешното си кафе, седеше млада жена с уверен, властен поглед и къса червена коса. Потропваше с показалец на масата и сякаш чакаше нещо. Забавих крачка и промених леко посоката си на движение, за да мога да я наблюдавам още мъничко време без да будя подозрение. Тя хвърляше погледи нагоре, като че ли очакваше нещо или някой в небето. Нямах обаче повече време да я наблюдавам без аз самия да привлека внимание и след като я подминах спрях и се обърнах. Вдигнах глава и огледах небето и покривите на къщите, но не видях нищо.
– Не се задържаш дълго вкъщи. – Как по дяволите успяват да са толкова тихи? Извърнах глава и видях Мемъри да ме гледа невъзмутимо и с леко искрящо любопитство в очите. На светло очите ѝ бяха светли, нито жълти, нито зелени, което я правеше по-симпатична от повечето ѝ събратя.
– Идвам да ти кажа какво научих откакто се разделихме. Някои от уличните котки се кълнят, че са виждали нощно време по улиците да се скита вълк.
– Вълк? – учудих се аз – Не че искам да обидя събратята ти, но сигурна ли си че уличните котки биха различили вълк от някои породи кучета?
Мемъри ме изгледа леко нацупено.
– Разбира се. Ние котките не правим такива грешки. Какво ти говори това за вълка?
– О, нищо по-конкретно от това, което знаеш и ти самата. Но ако научиш къде живее и при кого, би било полезно.
– Мислиш, че живее при човек? – заинтригува се Мемъри.
– О, ами аз не мисля, че е възможно в град да има наистина див вълк.
– Аз за втори път ти казвам нещо, което изглежда те вълнува… Тя си задържа погледа върху мен.
– Технически погледнато, снощи и двамата видяхме едно и също, а аз ти потвърдих съмненията, че новопоявилите се са свързани, така че всъщност сме квит. Още повече, че не съм научавал нищо ново от снощи. Ако искаш обаче, можем да се разходим заедно, преди хората да са започнали да излизат в обедна почивка.
Мемъри просто тръгна, без да се пазари повече. Настигнах я и продължихме по една от калдаръмените улички. На един правоъгълен площад с малък шадраван в единия край седяха на пейки възрастни мъже и жени, които се препичаха на слънце и обменяха клюки. Пред тях се мотаеха гълъби, които очевидно някой хранеше. На ръба на шадравана беше кацнал гълъб, който когато ни видя каза леко иронично „Странна двойка, куче и котка“. Мемъри се приготви за скок, но после се възпря.
Защо не си при другите да чакаш трохи? – Попита малко заядливо котката.
– О, аз нямам нужда да ям подхвърленото от тези хора – отвърна с наранена гордост гълъбът.
– Рядко се среща човек да осинови гълъб – намесих се аз. – Сигурно е добър човек.
– О, старецът е най-добрият човек, който съм срещал. Трябва обаче да вървя, преди онзи отвратителен хищник да се е върнал. Та-да! – и след кратък оглед на небето изчезна над покривите.
Продължихме с разходката, но нищо интересно не се случи. Накрая се разделихме и аз се прибрах за да направя обедната обиколка. Следобеда прекарах в астрологически изчисления, резултатът от които беше гадно главоболие. Около час преди полунощ излязох за кратко навън. Срещнах прегърната млада двойка, гледаща блещукащи в небето светлини. Напоследък тези летящи фенери бяха станали популярни и на влюбените им изглеждаха романтично. Но в светлините имаше нещо странно. Не се движеха. Възможно ли бе изобщо да няма вятър на тяхната височина? Останах малко да ги наблюдавам и те наистина не се помръднаха. На двойката това не им направи впечатление, но пък забелязаха мен.
– О, виж какво сладко куче – каза момичето и протегна ръка. Нямах голям избор така че останаха с оплезен език докато тя ме почеса зад ухото. Преди обаче да почнат да си задават въпроси за мен или и младежът да последва примера на приятелката си се изнесох към вкъщи. Бях се прибрал навреме за вечерната обиколка, така че след нея да ми остане време да говоря с Джак. Разказах му за чакала и слуховете за вълка, но също като мен той не можа да стигне до нещо определено от тази информация.

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.