Млади меринджеи

Disclaimer: Тук е изложено лично моето мнение, като описаната дискусия беше повод, а не причина да напиша тези неща, които си ги мисля отдавна за ИТ(а и не само) бизнеса в България
Вчера бях поканен на кръгла маса, на която се дискутираха кадрите в един конкретен IT сектор. За съжаление аз бях единственият представител на образователна институция, имаше двама от бизнеса, един от общината и един от пазара на труда. Казаха се някои много интересни и верни неща, което ме изненада приятно – очаквах такова официално нещо да е на доста по-политически език – много говорене и не казване на нищо. Любопитно беше изказаното твърдение, че високото заплащане е резултат на огромната дупка в предлагането на пазара на IT труд и че ако се насити пазара заплатите в сектора ще паднат до тези на другите професии. Хубаво беше, че се каза и за това, колко неподготвени, а със самочувствие и без желание “да копат” са някои млади хора. И там стигнахме до това какво е обучение. И как бизнесът с огромно, ама ОГРОМНО нежелание инвестира в обучение на персонала и как “в идеалният случай новите кадри при постъпване ще имат нужда от нула обучение.” Сядат и почват да кодят. Аз се опитах да вметна, че това е краткосрочно, че трябват И фундаментални знания, за да може да са гъвкави тези хора и при промяна на технологиите тези хора да могат да се преквалифицират бързо. Дадох пример от дотКом(как се пише това на български?) бума, как американските университети са подготвяли тясно специализирани кадри без много фундаментални знания и след пукането на балона хиляди хора са останали без работа и шанс за работа, защото техните знания са безполезни, а те нямат фундамента за да се преквалифицират. И че тогава самият американски IT бизнес отишъл при университетите и казал – абе я обучавайте с по-широка основа, за да са ни по-универсални и гъвкави специалистите. Казах тези неща и видях бърчене на устни и неварбилизирано неодобрение. Защо според мен тази позиция на бизнеса не е правилна?
Въпросът, както изобщо с бизнеса, е дали се гледа краткосрочно или дългосрочно. Американският модел всяка година ни доказва, че е на принципа “максимизирай печалбите в края на тази година, дори с цената на фалит догодина”. Ако IT бизнесът гони бързата печалба и не се интересува да направи своя дял от работата за подобряване на климата в тази сфера, то тогава в цитирания по-горе идеален за бизнеса вариант университетите ще подготвят кадри, които са супер тясно специализирани в най-модерни към даден момент технологии и фирмите няма да влагат стотинка в обучение при назначаване на нов човек. Но разбира се безплатен обяд няма, както обича да казва бизнеса, но винаги в контекст, че той трябва да получи пари, а не да даде. Защото когато тези умения остареят, наетите хора с много конкретни умения ще бъдат излишни. Бизнесът просто ще получи следващата порция млади IT специалисти от университетите, а тези ще изхвърли. За бизнеса изглежда няма нищо лошо. Но бизнесът не е единствената страна тук. Защото уволнените ще имат сериозни проблеми да си намерят работа. Заради високите заплати вече ще са се увътрили с някой кредит за 100 000 и седейки без работа ще затъват много много бързо. Държавата ще отчита безработица, ще плаща някакви пари, макар и минимални. Университетите на разни акредитации ще им се пише, че от тяхната продукция от висшисти еди колко си процента са безработни или не работят по специалността. Тези които си намерят някаква по-ниско квалифицирана работа ще подбиват парите в сектора. Което в още по-дългосрочен аспект ще означава че по-малко млади хора ще намират IT индустрията за привлекателна. А на врата на държавата ще висят хиляди хора с много претенции и малък шанс за реализация, които имат още половин век до пенсия. Това за мен не е добър бизнес климат. Но максимизира непосредствената печалба, защото те няма да обучават.
Какво според мен е по-правилна стратегия?
Да се мисли стратегически, а не тактически. Важно е бизнесът да оцелее догодина, но всъщност не е важно шефът да си купи новото ламборджини в края на годината. В обучението е по-добре да има баланс между фундаментални предмети и конкретни занаятчийски предмети. Тук баланс е ключовата дума.
Прекалено много от първото и се получава програмата на държавен университет от преди 15 години -супер много математика, асемблери, фортрани, бейсици и нищо модерно. Успешно завършилите са умни и гледат на програмирането като на логическа задача, но или не знаят нищо за използваните от бизнеса технологии или са си го учили сами.
Прекалено много от второто и получаваме хора, които знаят новите технологии, но не и как работят. Образно казано са като секретарките, които са научили Word 2013 и знаят, че за да “сейвнат” файла трябва да щракнат на червеното дискче. Когато в Word 2014 save е изнесен на лентата с бутони с икона на синьо блу-рей дискче те не могат вече да го ползват. Имат нужда от преквалификация. Тоест хора, които от първия ден на работа дърпат клавиатурата и почват да тракат, при първата по-голяма промяна отиват на опашката за помощи.
Балансът за мен означава на студентите да се даде фундамента от знания, който наистина ги прави специалисти плюс няколко основни технологии, които се ползват в момента. Но именно в IT сферата нещата са супер динамични. Нещо, което днес е върха на сладоледа след 5 години е остаряло и мухлясало. Ако искаме специалисти, които да работят в избраната от тях област през целия си живот, а не само първите пет години след завършване, трябва бизнесът да поеме своя дял и периодично да обучава хората си на новите технологии. Пари са, да, но това се нарича инвестиция. За да вземеш, трябва и да дадеш.
За да обобщим (малко цинично), от предишни срещи съм забелязал, че бизнесът разбира demand and supply така: I demand and you supply. Те буквално казват – дайте ни кадри, които могат да пишат на български, да знаят английски, да имат “меки умения”, да имат фундамент и да знаят всички най-нови технологии. И ако сте ги научили и да не ядат и да не искат пари ще е супер. Това в краткосрочен аспект е изгодно, но бизнес средата няма да е много хубава, защото ще й липсва човешкия капитал. А по меринджейските книги пише, че той бил най-важният. 😉 Циничният бизнес може да казва – не искам да давам стотинка за обучение на персонала ако университетите могат да ги обучат на всичко. Но един частен университет може цинично да каже – да, но нашите клиенти са студентите. Ако ги наемате обучени и така, донякъде, без да знаят всички най-нови технолгии, защо да даваме повече пари за да ги учим и на още неща. Докато ги обучаваме достатъчно добре, за да могат да си намерят някаква работа и да мотивират следващия випуск да запише пак при нас, другото не ни интересува. И затова трябва да има “някаква” регулация (току-що описаната картинка всъщност прилича много на tragedy of the commons). Защото краткосрочните цели и на университетите и на бизнеса и на самите студенти-след-това-работещи всъщност са в противоречие с дългосрочните. И ако искаме IT бизнес и експертни кадри в него и след 20, 30, 50 години, трябва да си сложим и очилата за “дълго гледане”.

P.S. Допълнителен въпрос за домашна работа: Ако в IT сферата младите технически кадри са с неоснователно високо самочувствие, което няма покритие със знания и умения, какви са младите HR и меринджейски кадри в IT сферата?

P.P.S. Разбира се не успях да кажа всичко това, трябваше да приключваме и всички избягаха на следващия event – някакво представяне на две от много големите фирми в този сектор. Остана един студент. Заприказвахме се и той ми разказа как точно тези две големи фирми са го прецакали. На едната им напуснал някакъв специалист в критичен момент. Отворили позиция, на интервюта минали над сто човека, не наели никого а в крайния продукт се появили проектите, които са правили за интервюто…

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.