Блогът на Фил

Преди две седмици бяхме на театър, но чак сега сядам да пиша за това (не че е толкова рядко събитието, макар че всъщност напоследък рядко ходя на театър, просто сега намирам време).
А всъщност много искам да разкажа за постановката, защото:

Постановката се нарича “Гарфънкъл търси Саймън” и е поставена на малката сцена на сатиричния театър. Няма да спойлвам потенциалните зрители, пък и всеки възприема изкуството по различен начин и не мисля, че има “правилен” начин за разбирането му, за идентифициране на посланието, дали изобщо има такова и т.н. Само ще кажа, че става въпрос за самотата и за приятелството. Въпреки че съм бил много близко интимен със самотата, не мисля че това е единствената причина да ми хареса, защото бяхме десет човека и всички харесаха постановката, а някак не ми се вярва, че всичките са имали такива мрачни моменти в живота си.
За тези като мен, на които имената от заглавието не им говорят нищо, – Саймън и Гарфънкъл са много талантлив дует от 60-те и имат тази прекрасна песен The sound of silence (и с която завършва постановката), с която ви поздравявам.