Американецът
felipeОбикновено като гледам някой филм и после се вбесявам като прочета коментарите в IMDB, че е скучен или либерална комунистическа пропаганда. Е, днес се оказах от другата страна, гледайки The American. Харесвам Джордж Клуни и въпреки че предпочитам динамични екшъни има ужасно бавни филми, които ми харесват също (Himmel ueber Berlin). Но в този нямаше никакъв смисъл. В смисъл имаше смисъл
, но беше толкова клиширан и муден, че въобще не можа да ме грабне. Нямам нищо против да няма хепи-енд с добрия пич, прегърнал мадамата и препускащ/каращ към залеза, и обожавам тъжните филми, които не са мелодраматични сърцераздирателни. Но за целта трябва да те грабнат, да те разчустват, да те накарат изпиташ съчувствие, съжаление, тъга. Трябва филмът да е достатъчно убедителен и интересен, за да се пренесеш в света, който ти рисува и да се почувстваш там, тогава можеш да си съпричастен. А Американецът беше толкова скучен, безинтересен, муден и някак далечен, че усещането беше сякаш влизам в китайски ресторант и по средата на хапването на ориз с три вида месо и зеленчуци келнерът пуска новини на китайската телевизия с намален звук. Ако това ще ви грабне, ще се разчувствате и от Американецът.
Филмът беше бъкан с клишета, нямаше нищо изненадващо, нищо повратно, просто Клуни, който изглежда тъжен и далечен, което му отива, но за Соларис, а не за корав килър, който внезапно получава пристъп на съвест. Това, което го събаря, е че жена, която харесва и прави секс с нея е убита. Хладнокръвно. В гръб. От него. WTF?
Отчето и малкото италианско градче на фона на професионалния килър ужасно ми напомнят на Хитман – играта, филма не можах да се прежаля да го гледам. Последната задача на килъра, след която се пенсионира и не иска повече да убива никого? В колко трилиона филма сме го гледали? Влюбен в проститутка? Още няколко трилиона филма. И това на фона на ужасно мудно действие със сцени тип Загубени в превода, Клуни кара 5 минути кола по пуст път, Клуни гледа сякаш светът ще свърши утре и любимата му жена няма да я има в оня свят, псевдо-дълбоки безмислени бавни диалози, които не водят до никакъв извод. В крайна сметка нищо. Филмът свърши и надписите ми бяха по-интересни от повечето от сцените. Поне да видя дали мацката наистина е дъщеря на Микеле Плачидо. И затова съм бесен на коментарите в IMDB, че филмът е шедьовър и тези, които смятат, че е скучен не са го разбрали и трябва да гледат Трансформърс и Здрач. А, и матрицата, щото той също бил тъп и безсмислен, за разлика от шедьовъра на сънчото за възрастни! АРГХ!






