Блогът на Фил

Чета в блогосферата за станалото популярно желание на поповете да се изучава релегия в училищата. Делян Делчев е писал доста смислено, а и Комитата е изказал мнение. Ето какво писах като коментар, но понеже е достатъчно дълго, с някои разширения го публикувам и тук:
Първо от малкото – мечтите за някакъв предмет религии, който да ги разказва исторически всичките основни вярвания и митове, е чиста утопия. Като започнах докторантурата си преподавах една година в училище, където имаше такъв предмет и учителката казваше – завършила съм богословие и имам две възможности – или да преподавам религия или да се оженя за поп. Ревностна християнка, водеше на децата предимно християнство, при това като исторически факти. Тоест библията се приемаше за буквален учебник по история.
Та господинът Радунчев(от коментарите в блога на Делян) и неговия свободен избор отиват малко на кино от гореописаната картинка, която както се досещате не е изолиран случай. Нещо повече, както се вижда от поповете искат да се преподават само две възможни религии, което означава, че това няма да е енциклопедичното: деца, по света има или е имало хора, които вярват в Х, а вместо това: деца, ето ви един факт – Х. Това, че еволюцията не е доказана и е просто някаква теория като религията освен да напомня за дебата за интелигентния дизайн и за хората, които цитират библията, ама явно не четат или отказват да разберат научната литература, друго не прави. Да се сравняват като еднакво достоверни библията и научната работа на поколения биолози е смехотворна. Едното може да бъде проверено с необходимите инструменти и познания, а другото по дефиниция е непознаваемо.
Дайте да се разберем – религията и науката се изключват като гледни точки. Ако съществуват добри учени, които са религиозни, то е с константното усилие да помиряват крещящите противоречия в главите си. Религията казва: не мисли, не се съмнявай, ако се съмняваш вечно ще бъдеш измъчван най-жестоко в ада, а науката казва – подлагай всичко на съмнение, искай доказателства, на нищо не “вярвай” сляпо. И как се съчетават тези неща? В единия час се опитваме да научим децата какво е наука, а в следващия ги учим да не мислят, защото иначе ще бъдат наказани.
Колкото до морала – това е проблем на семейството и на обществото като цяло, и някой нещастник с мижава заплата в училище няма да промени ценностната система на децата. Те я копират от вкъщи и от едни-други. Няма да престанат да почитат парите като бог и силата да се наложиш над останалите насилствено като качество затова, че някой ще им дрънка някакви митове за горящи храсти. Няма да успее, дори да го прави академично, от историческа гледна точка, сравнително и обхващащо всички основни религии, камо ли с едностранното представяне, което е единствения възможен начин да се случат нещата в България в момента.
Честно казано не разбирам и опитите на разделение на църквата от религията. Да, ако си вярващ в бог, но не и в педофилите, може да смяташ, че църквата отдалечава човек от бог. Но според църквата те са медиатор, посредник между човека и бога, а и са тези, които разпространяват някакви твърдения за бог. Ако си вярващ, но не и религиозен в смисъл на признаващ църквата, то в какво вярваш? В твърдението, че “има някакво същество всесилно там някъде горе”? Църквата поне се опитва да вади някакви недоказуеми случки като доказателства или проявления на съществуването на бог – горящи хора, възкръснали храсти, изцерени болни… А без църквата и библията какво остава – ами аз пък си мисля, че не може ей така от нищото да е станало нещо. Това е вярата без църквата. А с църквата пък идват педофилите, борещите се за власт, прането на пари от Ватикана, горенето на клада на учени и всякакви по-прогресивни хора, измъчването на хора, съчиняването на истории и публикуването им в света книга като факт – само да припомня за вековете, които делят времето на съществуване на Исус от писането на библията, приемането на версията не на този “светец”, който лично го е познавал, а на онзи, който никога не го е срещал и т.н. Тоест освен жестокост и жажда за власт и пари и забяване на развитието на цивилизацията с векове, църквата друга голяма работа не е свършила през последните две хиляди години. И ние трябва да поддържаме съществуването й като даваме децата си да им бъдат пълнени главите с “факти от ранга на еволюционната теория” за да не измрат поповете от глад? За да ги научим да не мислят, да се подчиняват, да признават класовото разделение и да навеждат глава пред хората, които ги тъпчат, защото те така или иначе не са оттук и са за малко? И да маскираме това като свободен избор? Покажете ми в кой друг предмет или група предмети от средното образование се представят противоречащи си факти и се очаква децата да направят свой избор? Те правят някаква форма на избор само в часовете по история, където “фактите” от учебниците може би противоречат на това, което се казва вкъщи или от другите деца. Но не и в учебния материал. В него трябва да присъстват само широко приети неща, за които към момента няма основание да се считат за грешни или неработещи. И би трябвало да им се казва, че това е просто следващото приближение към “истината”, до която може никога да не стигнем. Ние разбира се не правим това. Хората дори в университетите не придобиват дори бледа представа за принципите на науката. Дори преподавателите не я разбират. Но вместо нея, ще им даваме да избират между Исус и Аллах.
Не, благодаря. Пълненето на главите на децата със суеверия – вън от училищата, те и без това са ужасно далеч от науката, нека не ги прогонваме още по-далеч!
Допълнение:
Днес се появиха двама пламенни защитници на изучаването на религия в училищата: Сулата и Радан Кънев. Тезите са им доста абсурдни, пълни фалшиви дихотомии и манипулативни, неверни неща. Но тук ще допиша само за произтичащото от техните думи твърдение, че моралът е възможен само при вярващи християни. Ако това беше така, защо например банка на Ватикана е разследвана за пране на пари и защо християнските свещеници навсякъде по света са педофили? Ако християнството е синоним и единствен предпоставка за човешки права и спазване на закона, защо точно най-отдадените на християнството ги нарушават? А да не се връщаме към светата инквизиция, свещените войни, кръстоносните походи, горенето на “вещици” и т.н.

Снощи на практика обърквайки се отидох да гледам Ченгета в резерв (The other guys), бъркайки го с БСП. Началото беше толкова слабо, че съвсем сериозно се замислих дали да не си тръгна първите пет минути. Макар и да имаше някои смешни моменти основната слабост според мен беше неясната цел на филма – чиста комедия ли беше, трябваше ли да има някаква сериозност, някакво послание? Като комедия беше малко пресилена, преекспонирана – не като “Гориво в кръвта 2″ или работите на Тарантино, но все пак неестествена. Имаше обаче опит за послание в смисъл на малкия човек, който работи от 9 до 6 както в самия сюжет, така и експлицитно изказано в края. Но неразвито, неясно дали трябва да е смешно, сериозно или нещо друго. Фактите за мега-корпорациите, прекалено големи, за да се сгромолясат, изнесени накрая при надписите също хвърлят в недоумение как по дяволите трябва създателите очакват филма им да бъде приет от публиката. Като резултат – не малко смях, макар и с горчив привкус на перхидролена глупост, малко пародиране на мачовщината, една яка сцена и в общи линии това е всичко.

Последната космическа опера, която четох бе на Питър Хамилтън – “Звездата на Пандора”. Тя бе издадена от ИнфоДАР в две части, тъй като е доста обемна. Всъщност това е поредица и следващата част е “Освободеният Юда”. От ИнфоДАР издадоха първата половина на книгата в същия формат като предходната. И аз очаквах, че втората половина ще излезе до дни или седмици след първата. В крайна сметка това е една книга и те са издали само първата половина от нея. Оказа се обаче, че дълбоко съм се заблуждавал.
В сайта на издадетлството в коментарите на първата част на “Освободеният Юда” читателите питат кога ще излезе втората част. Отговорът на издателството е: “да, и ще излезе тази година. В момента не можем да кажем дали ще може да се подготви в следващите месеци или ще трябва да изчака за Панаира, но ако има добро търсене ще се опитаме да я подготвим по-бързо. ” И после “темпото на издаване на книги и количеството книги, които се издават зависят изцяло само и единствено от читателите, не от издателите. Колкото повече хора купуват даден автор/поредица толкова по-бързо и пълно ще бъде издаван той/тя. Това в момента е особено реално положение заради кризата. Ако преди беше възможно издателят да “натисне” леко даден автор въпреки незадоволителни продажби, то това е почти невъзможно в момента защото малцина могат да си го позволят. В случая с Питър Хамилтън книгите се продават стабилно, качествени са и има интерес, което означава, че издателството няма причини да спре да го издава. Причината да не се издава дори по-бързо е, че книгите му са много големи и сравнително трудоемки откъм превод и редакция. Т.е. ще продължим да го издаваме, като темпото вероятно ще се запази същото поне в близкото бъдеще – книга на полугодие. За конкретните книги – за нас е логично да продължим “Сага за Федерацията” със следващата поредица в нея – трилогията за Празнината. “. Това е през април. Първо невероятната глупост, че вече написана книга, от поредица, чиято първа част е приета добре, ще се издаде наполовина и втората половина ще се издаде само ако има интерес? WTF? След това някакви напълни несвързани със случая глупости за “натискане” на автора. Какво има да го натискате? Той я е написал книгата. Очевидно сте купили правата за печат. Издали сте половината шибана книга. Просто издайте втората половина!
В началото на септември пишат: “Втората част на “Освободеният Юда” съвсем скоро ще бъде обявена в секция “Очаквайте” на страницата на “ИнфоДАР”. Надявам се, разбирате, че издателството има разнородна читателска аудитория и се стреми да удовлетвори очакванията на почитателите както на фантастика и фентъзи жанровете, така и на любителите на криминалните книги, съвременната белетристика, популярна психология, бизнес четива, дамска проза и разбира се, да зарадва най-малките си почитатели с луксозни детски книжки. Бла-блабла, не ни псувайте, трябва културно-блабла. За Зимния панаир на книгата “ИнфоДАР” ще подготви много от така дългоочакваните заглавия и продължения на поредици. Очаквайте по-подробна информация съвсем скоро, както и на страницата на издателството във “Фейсбук”. ”
Ало, Инфодар, “Освободеният Юда” е една книга, точно както и предишната – “Звездата на Пандора”. Поради някакви причини решавате да разделите книгата на две книжни тела – окей, но е безумно да издадете половин книга и да твърдите, че искате да видите как се приема, за да издадете и втората половина. Тествате лоялността на клиентите си като очаквате да купят първата половина на книга и да чакат с месеци да се издаде и втората. Както се вижда в коментарите повечето хора не желаят да започват закупената първа половина преди да вземат и втората и така са блокирали едни 15 лева с надеждата да не се подиграят с нас. Забавянето и всичките обяснения как имате и други книги и приоритети карат феновете на поредицата да си мислят точно това – че се подигравате с нас. Смятам за несериозно всякакво оправдаване за неиздаване/забавяне на втората половина от книгата. Просто читателите сме свикнали да купуваме и четем книгите на цяло, а не на парче на година. Мисля е добра аналогия да автомобилен производител да продава само предната половина на автомобил и да твърди, че ще пусне и задната, но се бави защото работи върху други модели или иска да види как ще се приеме предницата преди да започнат работа по задната част.