Блогът на Фил

Като чета флеймове по новинарските форуми започвам да виждам някакъв шаблон в писанията на пламенните защитници на управляващите. За лично удовлетворение, макар опитът ми да показва, че тази моя любима техника на довеждане до крайност/абсурд остава неразбрана дори от близките ми приятели, предлагам следната аналогия:
Дребен, хърбав бял мошеник с очила влиза в американски затвор. Съкилийникът му е 150 килограмов негър, който се казва Буга. Още първата вечер си играят на мама и татко, като новият, както се досещате, е от страната на булката. Новият затворник се оплаква на началника на затвора и в институцията се заражда дискусия. Ето какво смятат останалите затворници:
Новият не предлага нищо по-различно, само се оплаква. Критиката му не е конструктивна. А какъв е самия критикуващ? Та той е престъпник, щом е в затвора. Няма право да се оплаква, той не е по-добър. Буга е по-добър от предишния, който бил 230 килограмов и с инструмент дълъг 35 см. Също така оплакващия се само констатира, няма никакъв анализ на ситуацията. Също така хората питат – а кой друг, ако не Буга. В крайна сметка него са сложили в килията, той ще e*e новия, логично, нали? А и какъв избор има ръководителя на затвора. Ако не е Буга, ще е някой като него. Също така не може да се отрече, че Буга пее най-силно в църковния хор към затвора и пляска зад врата всеки, който пуши в параклиса. Това може да са дребни неща, но все пак предишните и това не са правили. На всичкото отгоре някакви извън затвора изказали мнение, че такива неща не трябвало да се случват в затворите. Но те нямат право да говорят, те са навън. Като влезнат в затвора, тогава да критикуват, така отвън, вкъщи, на барбекюто зад къщата е лесно да се говори. Но те не са затворници (което е повод за гордост и чувство за превъзходство) и нямат право да говорят за неща, които не разбират. В края на краищата, те не биха оцеляли и един ден в затвора, какво се правят, че разбират?

Ключ (или лесна идентификация на шаблоните)