Блогът на Фил

Последните седмици и дни ужасните новини, оплакванията на приятелите ми, които ги бях заклеймил като непоправими оптимисти и ударите отвсякъде ме навеждат на мисълта, че нарастването на аканите неща, в които сме затънали нарастват все по-бързо. Държавата изглежда е пред фалит. В момента, в който трябваше да са събрани парите от данъците, ние сме 600 млн. назад. ДДС-то се чудели дали да не го направят 27,5%, инвалидите са лишени от безплатен транспорт, хронично и тежко болните са лишени от асистент, за БАН очевидно плана е да бъде унищожен (и последните остатъци от хора под пенсионна възраст, които могат изобщо да правят нещо го напускат или обмислят да го напуснат), безработицата расте, инвестиции няма, стагнацията става все по-очевидна, а управляващите ще борят пиратите, мъдруват дали да забравят пушенето и изпадат в някаква циклофренична истерия, в която едновременно обвиняват предишните, оправдават предишните, обвиняват партньорите си, хвалят се, заканват се за още един мандат, за предсрочни избори, за президентски избори, протестират срещу себе си и изобщо си противоречат по три пъти на ден.
Мисля, че има реална опасност държавата да умре. В състоянието, доведено от предходните, по-предходните и още по-предходните управници можеше да се съществува почти вечно – никой нищо не прави, но се разиграва един театър, едни са в ролята на архитекти, други на лекари, трети на учители, четвърти на работници и се въртят едни(недостатъчно) пари. Сега мисля положението не само че не е стабилно, ами е такова, при което е сигурно, че ще настъпи промяна (метастабилно). И тя ще в посока надолу. Дали ще е революция от някакъв тип (имайки предвид типа хора в този сектор на галактиката, очевидно няма да е буквална/истинска), дали ще е кротко разпродаване на части, дали ще преминем просто на следващото по-ниско ниво, превръщайки се в някакъв перверзен резерват за идиоти – това не зная. Но вече зная, че летим надолу с главата към паважа с пределна скорост, която на английски се нарича terminal velocity. И не, terminal не означава “терминален”, както бяха превели заглавието на книгата “Terminal experiment”.
А на родолюбците ще им остане последната гордост – отне им 1300 години, за да ни заличат.
Over and out.

…бих написал ода
на баба си на хурката.
Макар и със закъснение, не мога да не споделя с верните си читатели флагмана на мерките срещу остеопорозата, струващо само скромните 20 000 евро – Млечна песничка, която новата министърка на здравеопазването е осъществила.

Млечна песничка

Здрави ръчички
и здрави крачета,
здрави и силни сърца.
Здрави момичета,
здрави момчета,
здрави и силни деца!

Който пие всяка сутрин
8 литра мляко
с 15 портокала,
20 кисели млека.
А на обед и вечеря -
100 банана, 200 круши,
300 чушки и домати -
ще порасне ей така!
Аууу!

Той дете ще бъде яко,
зная аз добре,
че всяко мляко
има скрита тайна сила -
да помага да растеш!
Плодове и зеленчуци
правят мускулите буци,
затова ти препоръчвам
много ти да ги ядеш!

Тъй ще можеш
да надвиеш
Великана с боздугана,
с Пипи Дългото чорапче
ти ще се сприятелиш!
Всяка Шапчица червена,
всички палави козлета
можеш от Вълка опасен
лесно ти, бързо ти,
храбро ти
да ги спасиш!

Здрави ръчички
и здрави крачета,
здрави и силни сърца…
Здрави момичета, здрави момчета,
здрави и силни деца!
Твой приятел
става всеки -
принцът малък, Буратино,
три Снежанки, сто джуджета,
Питър Пан и Мечо Пух!

Повторете
таз рецепта,
хайде всички
да запеем…
Ама какво
ви става днес?!
Вие май не сте
закусвали, а?!
По-високо, че не чух!

Текст Недялко Йорданов
Музика Развигор Попов
Изпълняват Мими Иванова, Богдан Томов и “Пим Пам”

Четох някъде, че я сравняваха с текста по стените на тоалетните в училищата-
Сутрин вечер онанизъм
Здрав и силен организъм

И настина прилича, да ви кажа. Разбира се защитниците на всичко Бойковско не закъсняха да се хвърлят в отбрана на новата министърка с разни аргументи от типа на:
1. Ама това е детска песничка, какво й е неподходящото
2. То това е малка сума, щото включвала наема на Зала 1 на НДК, в която събрали някакви деца да им я пеят
3. Не трябвало да бързаме с критиката.

А според мен това е един безумен текст, който няма да по никакъв начин да намали костните проблеми при децата, защото
1. Децата едва ли ще разберат “поуката”, която дори не се вижда в текста, освен че с плодове и зеленчуци, стават мускулите буци, или ядене на десетки килограми плодове на ден с 8 литра мляко е “готино”, а не опасно за здравето и като минимум водещо до сериозно разстройство.
2. Публична кампания за нещо свързано със здравето едва ли трябва да се изчерпва с едни хора взеха едни пари да направят една песен, която изпяха веднъж на едни деца. Как стига това послание до родителите, до децата из различни градове и села на странат?
3. Написването на един малоумен текст, на който се появиха няколко пародии в коментари на новината из разни сайтове със същата литературна стойност е някак абсурдно да бъде остойностен на 40 000 лева. Например написването на учебник, с учебна тетрадка и книга за преподаватели за даден клас се заплаща на авторите поне два пъти по-малко.

Или както покойната ми кръстница разказваше за соц. времето, когато един доктор в някакво поделение трябвало да напише лозунг за да посрещне височайша делегация, той сътворил следното:
Човек и да умре, щом е здрав значи нищо му няма.
Макар че на днешните лекари, начело с професорката Борисова най-много им отива другият титаничен лозунг от онова време:
Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ.
Като гледам, няма.

Като чета флеймове по новинарските форуми започвам да виждам някакъв шаблон в писанията на пламенните защитници на управляващите. За лично удовлетворение, макар опитът ми да показва, че тази моя любима техника на довеждане до крайност/абсурд остава неразбрана дори от близките ми приятели, предлагам следната аналогия:
Дребен, хърбав бял мошеник с очила влиза в американски затвор. Съкилийникът му е 150 килограмов негър, който се казва Буга. Още първата вечер си играят на мама и татко, като новият, както се досещате, е от страната на булката. Новият затворник се оплаква на началника на затвора и в институцията се заражда дискусия. Ето какво смятат останалите затворници:
Новият не предлага нищо по-различно, само се оплаква. Критиката му не е конструктивна. А какъв е самия критикуващ? Та той е престъпник, щом е в затвора. Няма право да се оплаква, той не е по-добър. Буга е по-добър от предишния, който бил 230 килограмов и с инструмент дълъг 35 см. Също така оплакващия се само констатира, няма никакъв анализ на ситуацията. Също така хората питат – а кой друг, ако не Буга. В крайна сметка него са сложили в килията, той ще e*e новия, логично, нали? А и какъв избор има ръководителя на затвора. Ако не е Буга, ще е някой като него. Също така не може да се отрече, че Буга пее най-силно в църковния хор към затвора и пляска зад врата всеки, който пуши в параклиса. Това може да са дребни неща, но все пак предишните и това не са правили. На всичкото отгоре някакви извън затвора изказали мнение, че такива неща не трябвало да се случват в затворите. Но те нямат право да говорят, те са навън. Като влезнат в затвора, тогава да критикуват, така отвън, вкъщи, на барбекюто зад къщата е лесно да се говори. Но те не са затворници (което е повод за гордост и чувство за превъзходство) и нямат право да говорят за неща, които не разбират. В края на краищата, те не биха оцеляли и един ден в затвора, какво се правят, че разбират?

Ключ (или лесна идентификация на шаблоните)