Блогът на Фил

Един интересен казус в щатите за инцидент на щатско-канадската граница с писателя Питър Уатс ми привлече вниманието и ме накара сериозно да се замисля. Разбира се, случката има голямо покритие от медиите и блоговете, с много флейм и т.н.

Случаят:

Питър Уатс напуска САЩ на някакъв граничен пункт с Канада. Колата му е спряна за проверка. Той излиза да види защо. Казано му е да се върне обратно в колата. Той се връща. Вътре влиза един от граничните полицаи и го удря няколко пъти в лицето. Другият полицай му нарежда да излезе. Той излиза. Нареждат му да легне по очи. Той не следва заповедта и пита вместо това “Защо?”. Това води до напръскването му с лютив спрей, свалянето му на земята и слагането на белезници.

Зебележка: Това е последователността, както аз съм я разбрал че е представена в съда. Детайлите едва ли ще се разберат някога, освен ако не се покаже видео-записът от охранителната камера, която се счита че е заснела случилото се.

Съдебното дело:

Отначало обвинението е било, че Питър Уатс се е държал агресивно и е нападнал единия от полицаите и се е опитал да го удуши. В последствие тези обвинения са отхвърлени заради противоречията в показанията на граничните полицаи. На практика останалото обвинение е, че не е изпълнил заповед на полицая (със сигурност след като е бил удрян в лицето, не разбрах дали преди или след напръскването му с лютив спрей).

Решението:

Съдебните заседатели решават, че Уат е нарушил закона, както им е обяснен, т.е. е признат за виновен.

Разсъждения/Възражения

Фундаменталното ми възражение е срещу приетото на много места по света задължение да се изпълняват заповедите на служителите на реда безпрекословно, безапелационно и веднага. Разбира се в много случаи това обосновано, но въпреки това води до следния парадокс – полицай може да направи с гражданин каквото си поиска и гражданинът няма право да протестира, отказва да прави или да се защитава от действията на полицая, независимо какви са те. И тъй като защитниците на правата на полицаите дават примери с хипотетични ситуации, че ако ти нареждат да стоиш в колата може би е защото са видели, че се приближава човек с пушка и се опитват да те предпазят, то има и обратните примери – полицай може да те удари (какъвто е конкретния случай) и ти не само нямаш право да се защитаваш, но дори нямаш право да попиташ защо. Или дори да ти наредят да се съблечеш гол и да им направиш свирка, ти трябва да се подчиниш, а пък после можеш да се оплакваш, съдиш, но СЛЕД КАТО СИ ИЗПЪЛНИЛ ЗАПОВЕДТА, ИНАЧЕ СИ ПРЕСТЪПНИК. Разбира се горният пример е преувеличен, но унижение от полицията, макар не и в такава степен, е напълно вероятно, имайки предвид, че

1. и те са хора, а човек за човека е вълк

2. имат голяма власт, а когато човек има власт, той злоупотребява с нея, дори по принцип да не е гадняр – станфордския затворнически експеримент

3. част от хората със значки са със значки точно заради властта, която получават с нея, т.е. са гадняри

За всички защитници, които казват – ама, ама, тези хора се срещат с престъпници всеки ден и си излагат живота на риски и т.н. държа да напомня две неща:

1. Те са там, за да служат (да, служат, затова в Щатите девизът им е Serve and Protect) на членовете на обществото

2. С цел да правят това, за което им се плаща им е дадена власт, по-голяма от тази на останалите членове на обществото, така че те трябва да отговарят на по-високи морални норми. Преведено на достъпен език – ако един обикновен човек като го напсуват не бива да ни изненада на скача на бой, то един полицай не може (в смисъл на не би трябвало и данъкоплатците не бива да го допускат) да каже – аз съм полицай, сега ще те пребия с палката и после ще те арестувам за съпротива на арест, та да те допребием и в ареста. Нормално е като човек да се ядоса, но именно защото е овластен с повече права, трябва да е способен да изпълнява професионално работата си, дори когато е провокиран.

И така, стигаме до това, което всъщност ме наведе на размисъл – част от коментиралите случая, макар и малцинство, смятат, че е абсолютно справедливо Питър Уат да бъде осъден, защото не изпълнил заповедите на полицаите (веднага). Споровете дали всичко различно от изпълняване веднага означава неизпълнение не променят същината на проблема. Хората смятат, че дори овластените от тях блюстители на реда да се държат като гъзове (цитат от единия от съдебните заседатели, който твърди, че те всички смятат въпросните двама гранични служители за държащи се като гъзове), то всеки гражданин трябва да изпълнява заповедите им, да не се противопоставя на нещо, което счита за унижение (като в случая говорим за вербално противопоставяне) и няма никакво право да пита “защо”. За мен, тези хора са овце, грижливо селектирани да бъдат щастливи роби. Същото нещо си помислих и за онзи полски нещастник, който убиха на летище в Канада, защото след като го държали заключен 7 часа между две стъклени врати, той побеснял и счупил един монитор. Фактите за мен са страшни. Властта, която трябва да се грижи за нас и да ни пази може да ни бие и убива, просто защото ние не се държим като послушни овчички, не падаме достатъчно бързо като ни ударят или имаме наглостта да питаме “защо?”.

За съдебният заседател, който е писал коментари на новината за признаването на Уат за виновен имам следните забележки:

Съдебните заседатели не са там за да определят дали е нарушен закона, ако беше само това тяхната работа, нямаше да има нужда от тях, а съдията щеше да е достатъчен. Тяхната работа започва от това да се определи дали законът трябва да бъде приложен. Тоест те са хората, които точно в качеството си на хора да определят какво е справедливо. Ако не се търсеше точно човешката гледна точка, съдебните решения могат да се взимат много ефективно от съдебен робот – просто опишете всички факти по делото и всички закони като хорнови дизюнкти и ги пуснете в един пролог и готово – няма нужда от съдии, няма нужда от заседатели.

Интересно е също така, че няколко служители на реда се застъпват в коментарите за Питър Уат и смятат за позорно поведението на техните колеги, както и малкото парченце информация, че един от местните твърди, че познава въпросния раздаващ пестници граничен полицай и още от дете е бил училищния бияч (така като размишление на какви хора се дават значки и униформи).

Много ми хареса иронията в този коментар в блога на автора:

Аз бих спал много по-добре довечера знаейки, че този опасен не-изпълняващ-заповеди ще получи наказанието, което толкова очевидно заслужава. Ако д-р Уатс пита “защо” ченге, което го удря в лицето, кой знае за кого или какво още ще задава въпроса “защо”. Този човек е способен да задава въпроси за всичко. Няма място за него в едно почтително, подчиняващо се общество, което оценява приемането на властта без да се задават въпроси. Нека се надяваме, че ще го хванат преди зарази някое възприемчиво хлапе с духа на научното любопитство или с гибелната вяра в правата на гражданите и други съмнителни идеи.

Голям фен съм на Алиса след като за пръв път изиграх American McGee Alice. Чак след това прочетох книгата и й се наслаждавах. Преди известно време се появи новина, че ще се прави филм по играта, но режисьорът ще е някакъв, който въобще не изглежда подходящ, а пък в ролята на Алиса ще е някаква от Сексът и градът. И тогава всички фенове заявиха, че ако някой може да направи мрачен, интелигентен филм за Алиса, то това е Тим Бъртън. Така че очакванията ми за филма бяха доста високи. Очевидно беше продължение на историята на Луис Карол, беше на Тим Бъртън, така че всичко трябваше да е наред.
Трябваше.
Разбира се, това което се очаква на първо/нулево ниво е визуалното впечатление. Което наистина е Уау! CGI и 3D, много пари и въображението на Бъртън са перфектната рецепта за един красив Wonderland, ъъъъ, Underland. Така че, за да бъда честен и систематичен, ще започна с хубавите неща на филма, които са:
Визията
Тоест, тъй като вече ги споменах по-горе, всичко хубаво, което мога да кажа за филма вече съм го казал.
Какво не беше както трябва?
Историята
Историята на оригиналната Алиса е доста увлекателна и въобще не линейна, макар на пръв поглед/прочит да не го забележите. Историята на играта е около, амиии, 10000 пъти по-увлекателна, сложна и интересна. Филмът може да се разкаже достатъчно изчерпателно така:
Трябваше да се жени за някакъв пън. На предложението не каза нищо и избяга. Падна в заешката дупка, срещна старите герои, някои нови, чудеха се дали тя е Дъ Алис, казаха й, че ще трябва да посече Джабъруокито на някаква дата, тя първо каза, че не иска, после, че и да иска не може, увери се, че Червената кралица е кучка, докато се туткаше стана оная дата, тя си повервА, че е дъ Алис, посече Джабъруокито, добрите победиха. Тя се върна в горната Земя, постави всички на мястото им, отказа на пъна и се фръцнА. И туй то.
Репликите:
Оригиналната книга е пълна с изумителни диалози, провокиращи всичко, което смятаме за дадено, провокиращо и предизвикващо въобще представата, че трябва да следваме някакви правила без да мислим, тоест ни казва да мислим аут ъф да бокс. Както книгата, така и играта са пълни с шеговити, интелигентно шеговити, британско шеговити, трудни за разбиране реплики и диалози. Реплики от играта дори съм използвал за новогодишни късмети – беше гадно от моя страна, защото хората очакваха коли, къщи и щъркели с бебета, а получаваха “късмет”, че “Only a few find the way, some don’t recognize it when they do, some don’t ever want to”. Или например в началото, когато Алиса казва на Чешърския котарак, че има повече от един начин да постигнеш нещо (There is more than one way to skin a cat), котаракът отговаря: Most unpleasant metaphor. Please avoid it in the future. Мога да продължа още доста (ако ви се чете, ето тук във wikiquote можете да видите пълен списък), и то само от играта, въобще без да се доближавам до книгата, но мисля схванахте идеята. А сега запомнящите се реплики от филма: Мишката казва на котарака Yoo Dawg. Бащата казва на Алиса – всички готини хора са тотално откачени. Това е. Никаква игра на думи, никакви тънки майтапи, намеци, шеги, алегории, нищо.
Главоблъсканици:
Чарлз Доджсън, който написва Алиса под псевдонима Луис Карол е бил учител по математика. Логическите закачки в книгата му са безчет. Но не само главоблъсканиците, всяко нещо в книгата му е алегория за нещо от реалния свят. Някои неща са толкова тънки и толкова зависими от историческия контекст, че днес са невъзможни за долавяне, ако не се ползват жокери. Например както е обяснено в тази статия в /. някои неща са сатира на нови по онова време непопулярни математически теории. Така че книгата има различни нива на абстракция, за да могат да я четат и да й се радват и деца, и възрастни и хора които разбират от математика, и такиво, които не разбират. Истинската Алиса от книгата е постоянно объркана от провокациите на обитателите на Страната на Чудесата, които тя възпитано и със здрав разум се опитва да разбере. Какво има от това във филма? Абсолютно нищо. Niente. Nada. Nichts. Nothing. Ничево.

Крайно обобщение (final summation):
Книгата (книгите) на Карол са храна за ума, лютива при това. Играта също, макар да се води екшън от трето лице. А филмът е храна за очите. Визуално пленителен, той няма никакво съдържание, а е лесно смилаема храна за затъпели консуматори, които да кажат – Look, Ma! This new 3D and CGI makes Alice look Da Shit!

Допълнения или колко тъпи могат да са хората
Четейки коментарите в IMDB за филма, попаднах на следните бисери:
1. Филмът бил гениален, защото правел много препратки. Например животните говорели както във Лъвът, Вещицата и Дрешникът. ъъъ, сигурно прави препратка и към Шоуто на Слави, защото също като в него хората носят обувки?
2. Филмът не бил хубав, защото бил подреден, докато книгата нямала абсолютно никакъв смисъл и затова била забавна – без коментар…
3. Futterwacken танцът бил супер смешен, цялата зала се смеела. Ъъъ, изглежда става въпрос за прожекция в дом за умствено изостанали?
4. Политиката във филма не била добра. Политика? Ами да, доброто и лошото. Американците обичали да вземат страна, ама в тоя филм не разбрали кои са добрите и кои лошите и се объркали. Буахахахахахахахахахахаха, наплюх си монитора от смях

Средно-статистическият човек подминава с усмивка теориите на конспирацията. False flag операции? Глупости, просто лошите са нападнали добрите. 9/11 е вътрешна работа? Глупости! Правителството/военните/мегакорпорациите не биха убили собствени граждани. Това е нечувано. Фармацевтичните компании крият лекарства които наистина лекуват и подправят изследвания, показващи странични ефекти в новите им продукти? Това пък къде го прочете? То просто не е лесно да се измислят такива лекарства. Финансовата криза е изкуствено предизвикана, за да направят някои хора ужасно много пари и да нанижат хомота на работническата класа (всички на заплата, независимо с колко дипломи и с колко висока заплата) – пълни глупости, просто някои алчни отделни брокери не са помислили достатъчно като са си играли финансовите игри. В общи линии клъстерите се оформят така – едните са либерали/социални/антиглобалисти, които вярват, че системата е сбъркана и в ущърб на мнозинството за сметка на отбрания елит/малцинство, другите са десни, глобалисти, поддръжници на американския вид несоциален/див/истински капитализъм, които не вярват в никакви заговори на малцинство срещу масата от обикновени хора.
Имайки предвид тази картина, човек ще реши, че втората група е имунизирана срещу всякакви идеи за някакъв вид глобална конспирация. В крайна сметка конспиративните теории са за пушещи трева, прегръщащи дървета безработни хипита, гадни социалисти и либерали, нали?
Грешка! Втората група също има своя теория на конспирацията. Една единствена, което прави картината странна и малко смешна. Защото когато отричат теориите на конспирацията, те отричат въобще възможността нещо такова да бъде измислено от хора с власт, да бъде реализирано и да бъде запазено в тайна. Тоест атакуват самите устои на конспирацията. И в същото време самите те също вярват в една, не по-малка. Даже напротив. Грандиозна. Конспирацията според тази втора група е, че всички учени от всички страни са се обединили – забележете, зад гърба на държавите и корпорациите, които ги финансират, за да си измислят един несъществуващ проблем, върху който ужким да работят, за да си получават грантовете. Абсолютно несъществуващият проблем е глобалното затопляне. Идеята изглежда за пръв път придобива популярност от книгата на Майкъл Крайтън “Състояние на страх”, в която се описва точно това. Че учените насаждат изкуствено и напълно необосновано страх у хората за някакви съвсем нереалистични екологични катастрофи, с единствена цел да получават финансиране за проектите си. Изключително странното в тази ситуация е наличието на хората (не толкова малка част все пак), които не вярват в това, че държавите са замесени в конспирацията, а че някак учените искат да излъжат и политиците и обикновените хора. Разбира се тук веднага се намесва политиката и тези крайно десни глобалисти и фенове на корпоративните ни господари казват, че всъщност това е вина на тези гадни социалистически либерали, които искат да стъпчат изконните американски права на носене на оръжие и каране на харчещи 30 на 100 коли. Но далеч не само в САЩ има такава група хора.
И ето, конспирацията е навсякъде, дори в главата на хората, които като чуят думата конспирация се представят напушен растафар, който разказва как Линкълн е извънземно и има трето око и затова носи цилиндър (за да го скрие). Даже тяхната в известен смисъл е по-дръзка от класическите конспирации, понеже не обяснява как може всички(добре де, огромния процент) учени от всички страни, които имат коренно различна политика, обществен, социален и икономически строй, да се обединят и да съставят този дяволски план в стил СПЕКТЪР, за да излъжат абсолютно всички хора във всички страни. Поне юдео-масонската конспиративна теория обяснява глобалния контрол с хипотезата за решаващите всичко триста човека. А каква ли е тайната организация, на която принедлежат всички тези учени? Може би илюминатите, те нали са почитатели на науката. Не се знае нищо със сигурност, както във всяка конспирация. И пак си остава силно учудващо. Това, което разузнавателните агенции не успяха да направят след падането на желязната завеса – да намерят нов враг и да поддържат огромния военно-промишлен комплекс (защото ако бяха успели, това би означавало да повярваме в тези либерални, комунистически теории, че те имат нещо общо с финансирането и въоръжаването на терористите и/или организирането на терористичните актове), успяха очилатковците в бели престилки – да си намерят измислен враг, срещу който да харчат нашите пари. Явно са съвсем лишени от въображение или подобно на френското патентно ведомоство в 19 век са решили, че всичко е открито и ако не си измислят това глобално затопляне просто няма да имат оправдание за заплатите си, защото просто няма какво повече да се открива.
Ах, тези гадни учени…