Recepie for disaster
felipeРоланд Емерих (Денят на независимостта, След утрешния ден, 2012) щял да прави 3D филм за Фондацията.
Като си помисля класическа фантастика, направена на филм и в ума ми изникват заглавия като I robot и Starship troopers, които според мен бяха абсолютна гавра с прекрасните книги, с които споделят заглавието. Най-дълбоката книга за войната изобщо беше превърната в треторазряден космически екшън, където някаква бъдеща версия на американската морска пехота стреля с абсурдно големи автомати по извънземни червеи тип Дюн, които плюят някаква отрова и свалят космически кораби от орбита. А за “Аз роботът” – макар и не толкова лоша, историята нямаше абсолютно нищо общо с книгата на Азимов и до колкото разбирам след измислянето на сценария просто са сложили заглавието и трите закона, за да привлекат повече публика (Прекрасен анализ, макар и ужасно циничен за филма “Аз роботът” можете да намерите тук).
А тези филми дори не са правени от Емерих. Денят на независимостта за мен е филм, който взима понятието фантастика, сдъвква го, изплюва го на земята в кална локва и после му бие здрав шут в посока купчина с фекалии (което честно казано мисля за почти всички холивудски продукции във фантастичния жанр). Проблемът за мен не е това, че филмите съдържат повече екшън и до болка предъвквани клишета. Проблемът е, че историята е оголена от всякакви интересни, провокативни идеи и е останало един американски военен екшън с късо подстригани глупаци с големи пушкала, които ритат задници на шибаните майкоебачи и просто са сложени във фантастичен декор – годината е в бъдещето, има космически кораби, пушкалата стрелят понякога с лъчи, има роботи. Толкова. Обществото, хората, вижданията им са на настоящето. Просто декорите са от бъдещето. Много по-успешно можете да вземете “Под игото” и да го направите с роботи и на планетата Х, отколкото да вземете бозавата картина на настоящето, която Холивуд се опитва да рисува и да я запокитите в бъдещето.
Та за Емерих искам да споделя ужаса си от Денят на независимостта (то самото заглавие някак ти подсказва, че ако не изпадаш в умиление от датата 4-и юли и не ти се привиждат звезди на червено-син фон, то филмът не е предназначен за теб) – филма, в който Уил Смит кара извънземен кораб сякаш се качва в колата на жена си и крещи “Oh! Elvis has left the building!”, в който хакват извънземен компютър с Apple? Щото те и извънземните участват в стандартите за CD-ROM, USB, и т.н. и гениалните хакери в САЩ, разбира се вербувани от военните разбиват всеки код за 10 секунди, ако им правят свирка или когато е заложен на карта живота на всички американци – за същото време, ама и без свирка – този същият човек ще прави Фондацията на Азимов на филм?
Ооооо, неееее!







Майка им дееба . И го казвам като човек почитател на “Денят на независимостта”, “Звездни рейнджъри” и “След утрешния ден” .