Блогът на Фил

Като се върнах от Германия и заварих ширещия се диспут/скандал за пълния член в българския език. Събрали се някакви хора и решили, че той трябвало да се премахне. Министърът пък им казал, че то тогава да махнат и думите ли, буквите ли, не помня вече.
Четейки коментари установих очевидното:
Хората не го искат, защото огромния процент от тях не знаят как да го използват. Тези, които не го искат, включително тези, които претендират да знаят простото правило за употребата му, изтъкваха следните аргументи:
че употребата му била анхронизъм
че не носел никакъв смисъл
че тъй като много хора се бъркат в употребата му, трябва да бъде махнат за улеснение
че езикът се развивал (върви в комплект с първия аргумент) и с аргументи от немски, френски и други езици. Любимият ми такъв довод беше от човек, кръстил се “Езиковет”.
Хората, които защитават запазването на пълния член бяха очевидно наречени старомодни, надменни, че са научили едно просто правило и с него се опитват да се разграничат от останалите като по-умни и т.н.
Какво мисля аз по темата ли?
Ами като за начало, че в България всяка дискусия неизменно се изражда в гневен скандал с лични нападки, че никой не признава ничие освен своето мнение и смята всички останали за кръгли идиоти, а себе си за гений.
Иначе за анахронизма – то и ходенето пеша от стотици хиляди години и вече имаме коли и Интернет, ама още ни режем краката.
За смисъла пък ето ви перефразиран стария пример с Елен застреля ловец. Ако става въпрос за конкретни елен и ловец, то изречението според сегашните правила трябва да е така: “Елена застреля ловецът”. Ако пък се премахне пълния член, то ще е “Елена застреля ловеца”, което никой не би казал, точно заради двусмислието кой е извършителя на действието и ще каже с по-човешки словоред: “Ловеца застреля елена”. Та на многобройните примери кой къде го слага на президента си мога да отговоря само, че българският език има доста разчупени правила за словоред, за разлика от английския, поради което и те нямат нужда от пълен член. Също държа да отбележа, че The замества и пълния и непълния член в българския език.
Колкото до това, че трябвало да се премахне, за да се улеснят (неграмотните) хора – съжалявам, но обущарят не е по-голям от обувката. Да се чете: не трябва да се приравняваме към най-лошото. Защото то стана като “решихме да направим всички еднакво високи, ама откъм краката всички са равни, та рязахме откъм главите”. Затова, че някой не е научил елементарно правило и дори на 20, 30,40, 50 години не знае как да пише на собствения си език не трябва да го улесняваме в нежалението и/или неумението му да пише. Защото неграмотността не е само с поставянето на “ът” където трябва. Няма значение дали е анахронизъм или не, дали носи някакъв смисъл или не. Въпросът за мен е, че не трябва да стимулираме незнанието и да, смея да нарека неграмотността. Защото освен пълния член, хората не знаят къде да поставят пунктуационни знаци, бъркат много малкото символи в кирилицата, означаващи повече от един звук и обратно (ште и съвецки), заменят символи поради потъмняване и обеззвучаване при устната реч (спрът, *бът, пумиар) и обратно (очилище), бъркат и с й въпреки отново простото правило и пишат трамвайте, и дори бъркат който и които. На кратко – пътят е хлъзгав и води до пиктограмите от идиотокрация. Развиването на езика е едно нещо, което е неизбежно и не мисля, че някой с грам мозък въобще се съпротивлява на него, и не става въпрос за драсни-пални-клечица (което е друга тема), а за това да индикираме някаква минимална култура като поне пишем правилно. Защото никой не може да ме убеди, че ако не можеш да пишеш на родния си език с лесен правопис, то можеш да бъдеш много добър специалист в нещо трудно като архитектура, медицина, физика, математика, информатика и т.н. Защото макар математиците да извеждат всичко и да не помнят, не съм срещал човек, който решава диференциални уравнения, който да не знае таблицата за умножение.