Блогът на Фил

Не твърдя да имам житейския опит на Иво Инджев или на някой друг по-голям от мен човек, който е бил в интересни среди и с достъп до много информация. Не се опитвам да кажа – о, това аз отдавна го казвам. Просто с времето си изградих една мисловна картина на ситуацията и се радвам, че тя не е лишена от смисъл и се споделя точно от по-опитни от мен хора. Става въпрос за статията Започва ли журналистически бунт срещу тиранията в медиите? на Иво Инджев, която затвърди впечатленията ми, че:
1. В България действаща журналистика на практика не съществува, защото медиите са цензурирани и контролирани от политиците, службите и големите бизнесмени. Да даваме пари за да гледаме телевизия или четем вестници, или да търпим безкрайните реклами по радиото за да чуем новини е хранене на звяра. Наливане на пари в машината за масово лъгане.
2. Бизнесът, ех този български бизнес. Хора още ми разказват митовете за успелите бизнесмени, които са успели, защото имали нюх, били смели, решителни, умни, знаели езици, продавали подводници за скраб и т.н. А пък хората от поколението на моите родители като стане въпрос за бизнес ми говорят за митичните куфарчета. На кого вярвам ли? Ето ви извадка от цитираната статия на Мерим Тенев, публикувана в блога на Инджев.
…в България от либералните идеи и приватизацията, например, се възползват и се възползваха конкретни хора и интереси, но обикновеният човек е немислимо и най-вече невъзможно да започне дори и малък собствен бизнес. Той винаги е обречен да живее в мизерията и да работи за друг… В началото на свободната инициатива пречеха мутрите с бухалките, сега ГОЛЕМИТЕ са превзели целия пазар.