Блогът на Фил

След като съм с новата версия на Ubuntu, която включва пакети за GNOME-shell, проекто-интерфейса на GNOME3 (би трябвало GNOME 2.30=GNOME 3.0) реших да го пробвам. Което само по себе си не е съвсем тривиално. Не се добавя никъде в менютата, и се пробвах да го пусна през Deskbar-а, но не тръгна, макар че очевидно има такъв бинарен файл. Като стигнах да пробвам от конзола разбрах, че трябва да изпълня gnome-shell --replace. Което доведе до отчайващо тромав шел. След известно четене установих, че всъщност трябва да спра compiz-а преди това. След като го пуснах отново установих, че
1. няма никакъв Alt-tab, макар навсякъде да пише, че отскоро работи
2. Нямам никакъв sidebar.
Превключването между активните приложения с Alt-tab така и не накарах да работи, а sidebar-а се оказа, че трябва да бъде пуснат като отида в горния десен ъгъл на екрана, щракна на потребителското си име и оттам избера Sidebar отметката.
Добре, вече съм го докарал до това, което обясняват по блогове и статии.
Констатации:
1. Анимацията е ужасно бавна
2. За да пусна което и да е приложение трябва да отида в горния ляв ъгъл на екрана, което ще ми изкара меню на цял екран – т.е. променя се всичко на екрана, за да се появи страничното меню, от което без допълнителни усилия мога да избера само измежду най-често използваните приложения. Ако искам да стартирам друго приложение, трябва да избера Applications – More – категорията, в която е приложението, което търся – приложението, което търся. И това е само ако то е на първа страница, иначе трябва не да скролирам като всяко друго меню, а да избера отдолу единствения символ за номер на страница.
3. Отсъстват всякакви настройки. Те били лоши и разработчиците знаели кое е най-добро за потребителите, което е едно за всички и ако потребителите не са съгласни, значи просто не разбират какво е добро за тях, а ако настояват, че не разбират, значи са гадни антипродуктивни тролове. Звучи точно като “Instead of giving you the illusion of choice, I will choose for you”. Липсата на настройки означава, че не можете дори да смените цвета на проклетото нещо. Щото черното е вечерно и вечно модерно.
4. Горната лента съдържа името на текущо активния прозорец, което се съдържа и в заглавната лента на текущия прозорец. Разхищение на място.
5. Въпреки че много се говори за интеракцията между потребителите, empathy и т.н. няма никакъв списък с контакти, с които да можеш да си говориш, пишеш, взаимодействаш.
6. При отваряне на activities горе под лентата и най-долу има пространство, което не е никак малко и което е напълно неизползвано
7. Календар – в средата на горната лента стои един календар, който не показва датата и е доста по-ограничен от текущия календар – няма местоположение, няма метеорологично време
8. В горния десен ъгъл съществуват статус икони, но те не покриват текущо наличната функционалност. Превключване на езики? Няма. Заряд на батериите? Няма. Сила на WiFi сигнала? Няма. Активност на процесора, на мрежата? Няма.
9. В режим на отворени Activities иконите на често използваните приложения, което е най-близкото до лентата със задачи (task list) индикацията дали приложението е стартирано или не е ужасна. Някаква крива нецентрирана светеща елипса зад текста под иконата, който пък текст за почти всички приложения не е пълен и е заместен от многоточие. Evoluti…, OpenO…, Firefox…, Liferea…, Trans…
10. Drag and Drop-а между приложенията е на практика невъзможен в този режим.
11. За да се добави приложение във Favourites, то трябва да е активно и да се щракне върху иконата му в Activities , и то само ако не е минимизирано, иначе въобще не се вижда в Activities.
Идеи по темата:
Категориите на Activities менюто са: Applications, Places, Recent Documents.
1. Да се добави категория People с контакти, нещо подобно на отпадналия High5.
2. Като се отвори това меню, очевидно искам да правя нещо с една от трите категории, не с трите, то и без това няма и начин. Следователно като отида с курсора върху дадена категория тя трябва да се разширява и да остава само тя.
3. За категорията Applications трябва да има подгрупа за всяка категория приложения, които да се незабавно видими без допълнително щракане. Т.е. Като се отвори Applications да се виждат да кажем трите най-често използвани приложения от Graphics, Multimedia, Office, Games, Internet и т.н.
4. При страничния панел ако се мине с курсора върху recent Documents, се отварят четирите последно използвани документи, но това не важи за останалите части от панела. Би било хубаво да се отварят по същия начин само с hover, а не да се щрака бутона >>, защото е инконсистентно. Сега Recent Documents се отварят с преминаване на курсора над тях, а часовникът и често използваните приложения от този бутон.
5. Alt-Tab е линеен, но при много отворени приложения и липса на друг интерфейс за смяна на приложението (отваряне на Activities прозореца и после или избиране на умаленото изображение на търсеното приложение от умалените работни места вдясно или ако приложението е често използвано чрез щракане върху иконата му в Applications не ги броя, защото отнемат прекалено много време) това е доста неудобно, защото потребителят трябва да превърта пре n-найсет икони. Може би радиално меню ще е по-смислено и по-пестеливо като изминат път с мишката.
Изводи – само много малка част от изброените проблеми са заради ранната версия. Тоест не само в настоящото състояние, но и в настоящата посока на развитие GNOME-shell е антипродуктивно и анти-интуитивно.

От няколко дни съм с новото Ubuntu Karmic Koala. Тъй като тя е с Gnome 2.28, се оказа, че използвания от мен браузер Epiphany вече не е с рендериращия механизъм на Mozilla (Gecko), а с WebKit(Google Chrome). Всички разработчици бяха много развълнувани от миграцията, защото видиш ли WebKit бил супер. Само че се оказа, че Epiphany въобще не е довършен/изпипан. Първо открих тривиални неща като Download link въобще не отваря диалог и директно сваля на работния плот, Save As на изображение отваря диалог, но текстовото поле с името е празно и други такива нещица (нанайси пароли от старата версия запазени). Но днес опитвайки се да платя в Epay се оказа, че сертификатите леко ги няма. Бе направо тежко си ги няма. Рових се и открих менюто Manage Certificates. Много хубаво, ама като го избереш и не се случва нищо. Затаяваш дъх и нищо. Е как бе !@#$%^ може да пуснеш като готова версия в сума си дистрибуции приложение, на което една от функциите на менюто не прави нищо? Няма съобщение, няма прозорец, няма диалог, няма нищо. Nada. Nichts. Nothing. Ничево.
Реших, че ще вадя нов сертификат. Само че за да мога да го направя, трябва да ходя до банкомат, което е логично разбира се, ама ми се искаше да си го спестя. Накрая след още четене успях да разбера как да мигрирам сертификатите във Firefox, който очевидно ще е браузерът, който ползвам в кармичната коала. Мигрирането е просто като разбереш какво трябва да направиш: В потребителската директория намираш .gnome2/epiphany/mozilla/epiphany и копираш файловете cert8.db и key3.db в директория /home/felipe/.mozilla/firefox/НЕЩОТО.default, където НЕЩОТО е произволно генерирано име на директория от firefox и няма как да не я познаете, би трябвало да е само една.
Та да довърша с оплакването от Epiphany – документацията никаква я няма, сайтът им е обновяван последно миналата година, така че смятам отношението им супер несериозно и защо всички са толкова щастливи, че се отървават от Mozilla не зная. В смисъл ако новата версия имаше същата функционалност и нямаше такива очевидни бъгове – окей, ама така недоопечена да ти я дават като браузер по подразбиране е малко грубо.