Блогът на Фил

Израснал в семейство на вярващи винаги съм приемал без да се замислям много кръщението в църква за нещо хубаво. Преди няколко дни Деси отиде да види приятели, живеещи в чужбина, които бяха дошли в България, за да кръстят детето си. И тя доведе съзнанието ми следния проблем – освен че е запомнящ се ритуал като женитбата, погребението и т.н., този акт всъщност означава и определяне на религията на детето. А това, както можете да се досетите, всъщност не е много честно. Но вместо да се впускам в подробен пост, за който нямам време – вижте тези филмчета на Ричард Докинс.

Леле, колко изтрещяли религиозни фанатици имало в България, направо не е за вярване. Който има време за убиване, да разгледа коментарите на тази статия.