Блогът на Фил

Книгата на Джак Ванс е писана през 60-те години и на мен като стил ми прилича но много по-стара фантастика – като Машината на Времето например. И въпреки, че започва…мудно, то с напредването на историята се чувствах все по-увлечен и нежелаещ да оставя книгата. Извънземните – часки, дирдири, пнуми, фунги, и т.н. изглеждат малко изсмукани от пръстите, поне на пръв поглед – подобно на “расите” от псевдо-фантастичните американски филми като Стар Трек и Вавилон 5, но по-интересни са кръстоските между хора и извънземни и самите хора на отдалечената планета – които подобно на “Метро 2033″ представляват чудесна дисекция на човешките недостатъци, от които ми става чудно как въобще сме се развили до сегашното общество. Егоизъм, етноцентризъм, жестокост, притворство, суеверие, коварство, страхливост, нежелание за промяна – толкова познати качества в толкова добре обрисувани примери. Мога да кажа, че се забавлявах чудесно с четенето на двата тома.
И браво на автора, че не се посвенил да опише желанията на главния герой по отношение на младото девойче-пнумек, които тук, точно както и в пещерите на пнумите, се считат за непристойни.