Тази вечер разглеждах филми от тази година, които не съм гледал и попаднах на “Knowing”. Замислих се дали да го гледам, но прочетох български коментари от типа “аз по принцип съм атеист, но филмА ме накара да се замисля”. Преглеждайки коментарите в IMDB, и прочитайки 40 страници коментари на въпроса “вярвате ли в Бог и защо”, няколко часа по-късно видях и темата за 2012, както и за това, че филмът е сциентоложка пропаганда, и осъзнах, че всъщност въобще не искам да го гледам. Колко тъпи филми ще пуснат тази година?
А, и култов цитат от коментарите:Atheism is a religion like not collecting stamps is a hobby
Писал съм вече за обогатената/разширена/добавена реалност. Напоследък чета доста новини за приложенията на тази технология, предимно в устройства, които се държат в ръка (iPhone и други такива умни устройства, защото имат GPS, компас, камера от едната страна и екран от другата). Вчера в този магазин “Молът” си купих по препоръка на Краси списание “Обекти”, което е доста прилично списание за наука и технологии. И не щеш ли едната от статиите е за въпросната добавена реалност. Но това, което ме впечатли е, че ако заредите този сайт и покажете маркера от статията на уеб-камерата, свързана към компютъра, на който сте отворили сайта, ще можете да го пробвате и сами. Кефя се като малко дете! Супер готина игра. А си мислех, че ще минат години, преди да държа нещо такова в ръката си.
Допълнение: На самия сайт го има маркера, който иска да пробва, може да си го разпечата оттам.
Помня обвиняваха ме, че съм тесногръд, защото не вярвам в свръхестественото. Ето едно филмче, което може да изясни малко картината за тези, които искат да чуят и другата страна.
На този адрес има прекрасен мини-комикс за това кой от двамата титани – Олдъс Хъксли или Джордж Оруел са си представили мрачното бъдеще (наше настояще) по-добре съответно в книгите “Прекрасният нов свят” и “1984“. Оруел се е страхувал от тези, които ще забранят книгите.
Хъксли се е страхувал, че няма да има нужда да се забраняват книги, защото никой няма да иска да чете.
Оруел се е страхувал от тез, които ще ни лишават от информация.
Хъксли се е страхувал от тези, които ще ни дадат толкова много информация, че ние ще се ограничим до пасивност и егоизъм.
Оруел се е страхувал, че истината ще бъде скрита от нас.
Хъксли се е страхувал, че ще бъдем удавени в море от незначителна информация.
Оруел се е страхувал от това, че ще се превърнем в затворническа култура.
Хъксли се е страхувал, че ще станем тривиална култура, заета с еквивалента на измислените игри от романа му.
Както Хъксли отбелязва в “Прекрасният нов свят 20 години по-късно”, рационалистите, които са се стремили да се противопоставят на тиранията са пропуснали да вземат предвид почти безкрайния апетит на човека към разсейване.
В романа “1984″ хората се контролират като им се причинява болка.
В “Прекрасният нов свят” хората са контролирани чрез причиняване на удоволствие.
Накратко, Оруел се е страхувал, че това, което мразим ще ни провали.
Хъксли се е страхувал, че това, което обичаме ще се провали.
Струва ми се, че и двамата са били прави. Нашето общество е чудесна смесица от техните реализирани страхове. Но наистина повечето хора са контролирани по метода на Хъксли.
Хайде и аз популистки, като в жълт вестник да използвам две супер-изтъркани клишета за да опиша нещо ново, но просто не мога да се въздържа. На филмчето по-долу се виждат роботизирани ръце със свръх-бързи реакции, контролът е в реално време. Ако направят бойна хуманоидна машина тип Терминатор, то той със сигурност ще има рефлекси, на които би завидяло всяко живо същество на планетата.
От блога на Брус Шнайер прочетох, че гадните проследяващи курабийки имат по-лоши братчета – flash курабийки, които не се управляват от уеб-браузера и са по-трудни за изтриване. Чрез тях курабийките стават неубиваеми зомбита – вие изтривате курабийката, но при следващо зареждане на сайта получавате пак същия user ID, благодарение на резервното копие на ID-то във флаш курабийката.
Подробна информация тук.
Ако искате да изключите флаш курабийките изобщо, то отидете на този адрес и от Global Storage Settings изключете “Allow third-party Flash content to store data on your computer”.
Книгата на Джак Ванс е писана през 60-те години и на мен като стил ми прилича но много по-стара фантастика – като Машината на Времето например. И въпреки, че започва…мудно, то с напредването на историята се чувствах все по-увлечен и нежелаещ да оставя книгата. Извънземните – часки, дирдири, пнуми, фунги, и т.н. изглеждат малко изсмукани от пръстите, поне на пръв поглед – подобно на “расите” от псевдо-фантастичните американски филми като Стар Трек и Вавилон 5, но по-интересни са кръстоските между хора и извънземни и самите хора на отдалечената планета – които подобно на “Метро 2033″ представляват чудесна дисекция на човешките недостатъци, от които ми става чудно как въобще сме се развили до сегашното общество. Егоизъм, етноцентризъм, жестокост, притворство, суеверие, коварство, страхливост, нежелание за промяна – толкова познати качества в толкова добре обрисувани примери. Мога да кажа, че се забавлявах чудесно с четенето на двата тома.
И браво на автора, че не се посвенил да опише желанията на главния герой по отношение на младото девойче-пнумек, които тук, точно както и в пещерите на пнумите, се считат за непристойни.
Прочетох книгата на Карл Сейгън и се почувствах щастлив, че съм успял да си изградя представа за науката и нейното (не)разбиране от хората, което е подобно на един велик популяризатор на науката (разбира се, отчасти благодарение и на него чрез другите му книги по темата) и малко тъжен, че проблемът с неразбирането й е повсеместен. В книгата имаше пример за това как родителите, когато бъдат запитани от децата си за нещо, което изисква елементарни, но липсващи научни познания, реагират по начин, който обезкуражава децата да задават такива въпроси и подтиска вроденото любопитство. Днес прочетох, че във Великобритания стартира сайт, който да помага на родителите да отговарят на подобни въпроси.
А вие знаете ли защо тревата е зелена, Луната кръгла, небето синьо и как се получава дъгата?
Кризата изглежда засяга или поне е оправдание и на разпространителите на музика и филми. Ето ви пример как всъщност целта им е просто да го начукчукат на клиентите си (животът на материала на едно DVD е между 3 и 12 години) и че DMCA няма нищо общо с пиратството, а просто е инструмент, придобит чрез “лобиране” за елиминиране на конкуренцията и промяната в статуквото.
