Блогът на Фил

За рождения си ден получих от един от най-добрите ми приятели голям дървен кур. В момента го възприех като неподходяща шега, но май това е много точен и емблематичен подарък, защото от толкова много набиване на големи, четвъртити и с контрагайка за да не излизат бедния ми задник…нали…
Та днес научих нещо много хубаво – фазите, през които минава човек, когато се пробват да му го набият изотзадзе да свърши нещо, което него не го грее, но ще подпомогне нечия друга кариера. Ето ги ти тях:
1. Само аз ли?
2. Защо аз?
3. А защо въобще го правим?
4. А къде е моето?
Разбира се с напредването на фазите се увеличава и неудобството, което питащият представлява за адресатите.
А аз си мълча и като оня половин човек от “Улицата” викам – “Ти си голям!!!”