Блогът на Фил

Йей, още добри новини от тази страхотна технология. Въпросният показан по-долу проектор се очаква да струва около 200 долара – СУПЕР!

Метрото, новата отсечка на което беше пусната наскоро, вчера спря поради повреда. Тъй като съм един от “щастливците”, които ги “огрява” новата отсечка ми се ще да напиша малко мисли по темата.
Е честно да ви кажа – нищо не е направено като хората. Спирките са ужасни, абсолютно нелогични, грамадни отвън с малко площ за пътници – явно основната идея е било да има МНОГО търговска площ, свързващите подлези са толкова гениално измислени, че трябва да слезнеш, да се качиш и пак да слезнеш, за да стигнеш от някой ъгъл на пресечка с метростанция до перона долу, асансьорите, които са само за инвалиди (а защо не за възрастни, бременни, с багаж и т.н.) работеха само първия ден, апаратите за билети не работеха първите дни, електронните карти за метрото изглежда са различни от тези за останалия градски транспорт, на спирка “Г.М. Димитров” изборът ако се идва от посока центъра към спирката е или да правиш долу, горе, долу или да вървиш по една алейка до “тръбата” на метрото широка 60 см. , на която трудно се разминават двама души, има капаци на шахти, които са доста по-високи от плочките и там по никакъв начин не може да мине човек в инвалидна количка или дете в количка. Мотрисите са ужасно старите руски и едни “нови”, които са шумни и най-вероятно задвижвани точно по същия начин, по който и старите, просто имат малко по-нов дизайн. В смисъл не началото на 70-те ами началото на 90-те. Пероните не се изравняват с нивото на мотрисите, едните са по-високи, другите по-ниски. Самият маршрут на метрото е направен да минава откъдето ще е най-евтино, а не откъдето ще обслужва най-много хора. На крайната спирка пише кога ще дойде следващия влак, на другите – не.
А хората – те са щастливи. В коментарите на новината за вчерашната повреда хората се възмущават от тези, които се възмущават от проблемите с метрото. То и лондонското закъснявало, то ние сме били все недоволни (вярно, но не е като да нямаме основание, проблемът по-скоро е, че не правим нищо, за да променим статуквото), какво като тая отсечка води до никъде, бла-бла-бла. Тъй като познавам инженер, който работеше на метрото и съм чувал коментари на архитекти мога да ви кажа, че горните ми оплаквания не са само мои и не са лишени от основание. Качеството на строежа е отвратително. Но “софиянци” са щастливи, че батко им Бойко им пусна метрото, или както най-сериозно ми каза един таксиметров шофьор – “Не зная какво им пречи, че бил мутра, той им знае комбинациите. Важното е, че при него София цъфна, цъфна”.
Скоро и цяла България ще цъфне, че и ще върже под вещото му ръководство.

На посоченият по-долу линк можете да подпишете отворено писмо за цифровите ни права и запазване на неутралитета на мрежата.

http://svobodata.org/508

Краят на миналата седмица позакъсах със здравето, в следствие на което взех направление за специалист. Уикендът се счупих допълнително и по спешност ходих при други доктори, които ме закърпиха, но трябват още изследвания, т.е. трябва да ходя за направление за друг специалист и други изследвания. В понеделник отидох в 25-а поликлиника по времето, когато докторката трябваше да е там, но се оказа, че нямало свободни часове за него ден и ме записаха за днес в 12:40. Отивам аз щастлив и доволен днес, мислейки си как следобеда ще отида до личната лекарка с резултати от този специалист и ще получа направление за другия и пред кабинета се завихри скандал кой кога ще влиза, щото разни възрастни жени чакат от вчера, пък са от Варна, пък имало объркване с графика и т.н. Питах на регистратурата дали знаят ще идва ли докторката, за която чакам, а те – ми да, трябва да е тук.
След двадесет минути се появи някаква сестра и аз я попитах какво става с моя час отпреди 20 минути, а тя ми обяснява: “Оо, тия часове са бутафорни, само защото здравната каса изисква да пишем някакви часове. Днес въобще няма да те приеме докторката. Ела утре сутрин в 7 и половина, въпреки че ние почваме от 8, за да изпревариш бабите, иначе въобще няма да успееш.”
Е благодаря таковата, в смисъл и на вас да ви …

Пиратският залив си има химн, хехе.

Преглеждайки непрочетения спам от Лили попаднах на този бисер (или защо не получавам колкото ми се иска)

Теорема за заплатата

ВСЕКИ знае, че Теоремата за Заплатата постановява, че инженерите и учените НИКОГА не могат да печелят толкова пари колкото бизнесмените, шефовете и търговците.
Тази теорема може да бъде демонстрирана чрез свеждането и до просто математическо равенство
Равенството се основава на два постулата:
Постулат N°1 :
ЗНАНИЕТО е МОЩНОСТ(СИЛА)
Постулат N°2 :
ВРЕМЕТО е ПАРИ
Всеки инженер знае: МОЩНОСТ = РАБОТА / ВРЕМЕ
Защото : ЗНАНИЕ= МОЩНОСТ, а ВРЕМЕ= ПАРИ
Тогава имаме: ЗНАНИЕ = РАБОТА/ ПАРИ
Можем лесно да получим : ПАРИ = РАБОТА / ЗНАНИЕ
Така, когато ЗНАНИЕТО клони към нула, ПАРИТЕ клонят към безкрайност, без значение от приетата стойност на Работата, дори ако тази стойност е много малка.
Обратно, когато ЗНАНИЕТО клони към безкрайност, ПАРИТЕ клонят към нула, дори ако стойността на работата е висока.
Очевидното заключение:
Колкото ПО-МАЛКО знаеш, толкова повече ПАРИ ПОЛУЧАВАШ.
Тези от вас, които имаха трудности при проследяването на това доказателство СИГУРНО ПОЛУЧАВАТ МНОГО ПАРИ !!!

Вчера хвърлих един поглед на Wolfram Alpha – търсеща машина от създателите на пакета Mathematica. Интересното в него е, че резултатът от търсенето не е уеб-страница, а компилирано съдържание. Например ако потърсите име на град ви дава данни за града. Съдържа също така възможност за безчет изчисления. Но за мен съществената идея е, че представлява по-скоро брокер на информация, отколкото индексиране на много страници и символни низове. Някъде в бъдещето така ще се търси и получава информация от мрежата, особено след навлизането на семантичния уеб.

Забавлявах се когато ми разказваха за случая на човек, живеещ в САЩ със зелена карта, който се обидил че не е average. За нас да бъдеш като всички останали е по-скоро обидно. Отвъд океана се оказва обаче, че да си като всички останали е висша ценност. За справка конкретният човек на 30 години е правел втора startup компания и има phd от един от най-престижните университети.
Но той е само пример, феноменът е съществуващ. Забавното е, че този тип унифицираност беше висша цел на социализЪма и комунизЪма. Е ето, западният свят на практика прегръща идеята. Страшното обаче е, че в бъдеще различните ще имат толкова много проблеми, че най-вероятно за едно поколение ще изчезнат напълно. Това, за което говоря е технологията, развиваща се след 9/11 за откриване на нетипично поведение. С оправдание да ни пазят от терористи се поставят камери в самолети, летища, автобуси, молове, улици, метро-станции и други за хора, които имат поведение, различно от обичайното. Значи ако не си като тълпата ще бъдеш арестуван и проверяван и разпитван и т.н.
А ако хората около теб на спирката за централен Тексас са говорещи високо простаци, които се заглеждат по задниците на жените и нагъват хамбургери с голяма кола на промоция и ти искаш да не се държиш като тях ще дойдат да те приберат като потенциален терорист. И хората наоколо ще са убедени, че нещо не е наред с тоя елитарен, ляво-ориентиран хакер с тениска “There is no place like 127.0.0.1″ така или иначе.
И всички ще сме равни, с изключение на някои по-равни.
Големият брат ще ни гледа всички
и въобще
антиутопиите са вече реалност.

Слушайки диспута между Енчев и Бого установявам, че:
1. Бого ме кефи, макар да звучи малко като поп
2. Енчев доста смислено говори и дори защитава Бого от нападките на водещата, макар естествено да гледа от своята камбанария
3. Тая водеща е толкова проста, че сякаш от някой трактор са я свалили – ужас! Проста си ма!

За рождения си ден получих от един от най-добрите ми приятели голям дървен кур. В момента го възприех като неподходяща шега, но май това е много точен и емблематичен подарък, защото от толкова много набиване на големи, четвъртити и с контрагайка за да не излизат бедния ми задник…нали…
Та днес научих нещо много хубаво – фазите, през които минава човек, когато се пробват да му го набият изотзадзе да свърши нещо, което него не го грее, но ще подпомогне нечия друга кариера. Ето ги ти тях:
1. Само аз ли?
2. Защо аз?
3. А защо въобще го правим?
4. А къде е моето?
Разбира се с напредването на фазите се увеличава и неудобството, което питащият представлява за адресатите.
А аз си мълча и като оня половин човек от “Улицата” викам – “Ти си голям!!!”