Блогът на Фил

По принцип съм скептичен към модове, особено руски, но half Life offshore е изключително добре направен мод, който по обем е приблизително колкото двата епизода взети заедно. Дизайнът на нивата е изключително добър, има доста екшън, само пъзелите са без подсказки и насочващи елементи, тъй че често се налага да се въртиш на дадено място, само защото знаеш, че там не може да няма нещо, което да те изведе на следващото ниво. На мен лично ми липсваше d0g, но пък знам, че на много хора няма да им липсва Аликс, тъй че като цяло браво от мен на разработчиците на мода – чудесна работа са свършили.

Приключих четенето на Pattern recognition на Уилям Гибсън. Приключването е събитие, тъй като я прочетох на английски, а книгата не е много лесна. Макар да съм голям фен на Гибсън и киберпънка, то тази книга не ме впечатли особено. В общи линии цялото повествование е за проследяването на една загадка, но макар отделни елементи да са интересни, цялото не надвишава сбора от елементите. Накрая разкритието на мистерията не носи никакъв морал, поне за мен. Мисля, че искам да прочета All tomorrow’s parties, която е от поредица, с която съм запознат.

Когато роптая срещу клоаката, в която живея, хората ми казват, че не е толкова лошо и че аз съм негативно настроен. Та затова сега ще пиша за негативизЪмът и лайната от позитивна гледна точка:
Хората казват, че лайната са гадни. Но това е прибързано. Тези хора са негативни, имат негативна аура и искат да се нещастни. Всъщност да се живее с лайна въобще не е толкова лошо. Ето например колко бактерии живеят в лайната – и какво, да не им е лошо. Същото важи за много буболечки (ай, ай), които също намират лайната за чудесен хабитат. Но някои надменни хора са се отдалечили от природата и в някаква поза на елитарност не искат да живеят в лайна. Ето, дори кучетата обичат да се овъргалят в лайната, да си ги похапнат – както казваше един съказарменик в своята селска мъдрост – в лайната има много витамини. А отрицателно настроените се оплакват, че няма пресни плодове. Ами да ядат лайна. Също така лайната са топли и могат да намалят от сметките за парно през зимата. Когато са тъмни на цвят “привличат” повече слънцето и също ви става по-топло. Вместо да се оплакват, че не можели да си намерят дрехи, тези така отрицателно настроени хора трябва просто да се наплескат хубаво с лайна. За по-креативните се препоръчва смесване на тъмно кафяво със светло кафяво със леко болнаво зелено в причудливи комбинации. Така че в заключение живеенето в лайна съвсем не е нещо непременно лошо, просто някои хора нямат правилното отношение и вместо да се възползват от този дар на природата и околните, те подхождат негативно и гледат на всичко в тъмни краски.

Бях играл първата част с голямо удоволствие – приятен екшън с елементи на ужас (horror). Втората й част ми хареса даже още повече поради следните причини

Играта съдържа открити пространства този път и битки в градски условия с разрушен пейзаж, което заедно с психо-смущенията напомня на STALKER, но направен както трябва (имам предвид енджина и сюжета). Хареса ми, че елементите на ужас не са прекалено често и не са плоски – във филмите от този жанр разчитат да уплашат зрителите най-често с плоски номера от типа на рязък шум или появяване извъднъж на нещо страшно, което действа първосигнално. Тук е въздействието е на по-високо ниво и не е съвсем стресиращо, както да кажем в Doom, който наистина е способен да убие съня ти.

Когато гледам екшън филм, обикновено се дразня на супер-героите и на съдбата, която винаги се гаври с вероятностите и прави така, че неща с вероятност 1 на милион се случват едно след друго на главния супер-герой. Филми, в които куршумите никога не свършват, героите спринтират километри, реагират свръх адекватно на всяка ситуация, сякаш това е е компютърна игра и вече са превъртали нивото много пъти, знаят кой кога къде какво ще направи и без да губят дори частица от секундата реагират по най-добрия и зрелищен начин. Филми, в които добрите стрелят назад докато гледат напред и убиват двама с един куршум, докато лошите стрелят с автоматични пистолети от 2 метра и не могат да улучат с първите 100 патрона.
Когато в тези екшън филми има някаква конспирация, то тя винаги е локална, никога глобална. Системата е добра, но някой луд се опитва да злоупотреби с нея. И задникът му бива яко сритан от супер-героя.
Ако и на вас ви се струва, че правенето на филми по този начин е скучно, зрелищно, но обидно за интелигентността ви и проява на малодушие в признанието, че проблемът е в системата, а не в единични “врагове с партиен билет”, то ви препоръчвам да гледате “Интернешънъл”. За мен той е най-реалистичният филм с подобна тематика, който някога съм гледал. За съжаление реализмът води до това, че няма по 6 убийства в минута в продължение на два часа без нито едно раняване на “добрия” и закоравелите зрители на йекшъни (с барети) им се струва, че е муден. Той също така няма ясен хепи-енд, няма невероятни “врътки” и надхитряния и е оставя този горчив вкус в устата, че истината е гадна, не е зрелищна и е неизбежна.
Любим цитат от филма:
“Sometimes the hardest thing in life is to choose which bridge to cross and which to burn. I am the one you burn”.

Големият защитник на интелектуалните права френският президент Саркози се оказа, че също краде от творците (и ги оставя голи горкичките). По време на кампанията си е използвал песни без разрешението на авторите и когато те са поискали компенсация, той нагло им предложил едно евро. Мда, двуличието просперира, особено на високо.

Много добро есе за информацията за нас.