Блогът на Фил

Джеси, кучето на покойната ми кръстница, което бяхме взели след като тях почина я последва в отвъдното. Единствената утеха е, че животното живя дълго и спокойно. Както беше писал Митко, когато кучето от младежките ти години си отиде, една връзка с детството ти си отива, или казано по-драматично, но вярно – една част от теб умира заедно с верния ти другар…
Майка ми казва, че сега апартаментът е някак празен. Само човек, който е живял с куче знае как пълни къщата едно куче. Днес отидох да видя майка ми и ми беше толкова странно, как отворих вратата на входа и зачаках лая на кучетата, които вече ги няма. Сетих се, натъжих се, качих се по стълбите, извадих ключа, пъхнах го в ключалката и една част от мен отново се учуди защо не чува кучешки лай, отворих вратата и въпреки че в момента си мислех колко ми е абсурдно, че няма кучета, които да ме посрещат една част от мен внимаваше да не отворя прекалено рязко вратата, за да не блъсне кучето зад нея…което не беше там.