Блогът на Фил

Глуховски, който написа любимата ми за изминалата година книга “Метро 2033″ ме зарадва с малко по-различен жанр, който дори съм неспособен да класифицирам.
Но в книгата има нещо магическо, дълбоко и увлекателно, точно както въздействаше приказката без край на малкото момче на тавана на неговото училище от “Приказка без край”. Има нещо квинтесенциално, изначално за живота, смъртта, смисъла и въобще всички тия неща, чийто отговор е 42. Има преплитане на реалността както я познаваме с други, преплетени на някакво географско, макар и невъзможно физическо ниво, както е двулика вселената на Хари Потър. Има сцена, която много ми напомня на първата среща на Нео с Оракула. Паралелът ми се струва подходящ – главният герой като Алиса бива въвлечена в нещо голямо, извън контрол и са необходими много усилия, за да се сглоби пъзела и да се прозре цялата картина. Има някаква наивност на главния герой, някаква липса на готовност да осмисли мащабите на света, в които внезапно е попаднал – бил той Дороти, завлечена от бурята, била то Алиса в заешката дупка, бил той Нео в Матрицата или стария ерген преводач, живеещ в жилището на баба си в един сталински блок в Москва.
Горещо препоръчвам на всички, за които горните редове правят някакъв смисъл.