Блогът на Фил

Някои мои приятели, както и главния секретар на МВР смятат, че няма никакъв проблем МВР (или който и да е от гледната точка на хората) да ни следи в Интернет. Следенето в Интернет може да звучи малко популистко, но всъщност е доста точно. Както в началото на кампанията против промените в ЗЕС се казваше – това е еквивалентно към всеки човек да е прикачен един полицай, който върви винаги с него и си записва къде е бил, с кого се е срещал, с кого е разговарял и т.н.
Какъв е проблемът, нали няма какво да крием?
Проблемите с това са няколко:
1. Съжалявам, но има такова нещо като частен живот, лична тайна – права, гарантирани ми от конституцията и тя БИ ТРЯБВАЛО НАИСТИНА да е върховен закон, а не просто някаква хартийка с fancy наименование. Задача за домашно: защо ли въобще са били формулирани тези права?
2. Не теория държавата трябва да са гражданите и управниците на държавата трябва да правят това, което хората искат. Истината обаче е, че това е просто една утопия и на практика държавата и народа са от двете страни на барикадата. И макар по идея демокрацията да е диктатура на мнозинството над малцинството, в реалността всъщност диктатурата си е от чист вид – на малцинство над мнозинство, по ред причини, най-очевидната от които е ниската избирателна активност, т.е. управляващата партия/коалиция няма подкрепата на 51 процента от имащите право на глас, а само на гласувалите. И голяма част от гласувалите после се “разочароват”, т.е. с напредването на мандата управниците са подкрепени от още по-малко хора. С всичко това искам да кажа, че народът и управляващите не са от една страна на барикадата и вместо управляващите да изпълняват волята на народа, те изпълняват собствената си воля, която е като на всеки човек с власт. Следователно когато на една структура като МВР, която е държавна, се дава супер мощен инструмент за контрол, то това дава възможност на държавата да упражнява тоталитарен контрол върху всички, които счете за врагове. Тоест, властта става непоклатима. Ако се възползват правилно от събиранат информация, никога няма да има организирани протести, никога няма да има недоволни гласове в Интернет, комуникиращите с “известни дисиденти/опоненти на властта” ще води до невъзможността за държавна работа и т.н. Разследващата журналистика (или жалките остатъци от нея) ще бъдат смачкани, никога няма има изнасяне на информация за корупция или други скандали, освен дирижираните от pr-ите на управляващите.
3. Когато дадете на някого контролиращи функции, той също трябва да бъде контролиран. Т.е. каква е гаранцията, че хората от службите, имайки достъп до тази информация, няма да се възползват от нея за свои цели. В един момент, хората, на които им плащаме заплатите, за да ни защитават стават супер-администратори. Имат root паролата на голямата машина на която работи нашия живот. Тоест имаме клика от всесилни, която по никакъв начин не може да бъде контролирана от народа, т.е. от хората, които я издържат. Всеки полицай с поне малко параноя ще си следи жената, децата, съседите, познатите, приятелите, неприятелите. От смехотворното следствие, че идеята да спите с жена на полицай ще стане още по-лоша до това, че ще бъдете “наказани” заради всеки конфликт с полицай в личния му живот, без дори да знаете откъде ви е дошло, тъй като няма да бъдете набити или арестувани от него, а нещата ще се случват в компютрите. И следи кой ви е “натопил” няма да има, поне не такива, до които вие да имате достъп. Така че вторият проблем е с това, че се дава прекалено много власт на watcher-ите, а тях никой не ги watch-ва. А ние дори не знаем кога сме били watch-нати. За държава, която до преди 20 години е била в тотален тоталитаризъм е нистина странно хората да не си спомнят как са се пазели от доносниците. Сега, благодарение на техниката, доносите и досиетата ще ни се пишат автоматично. И съвременните служби пак ще знаят, че сте си купили по-скъпи дрехи от съседите и след като погледнат официалните ви доходи ще казват – а той откъде има пари. В същото време, както добре знаем, истинските престъпници никога няма да бъдат хванати, тъй като за тях ще е достатъчно просто да платят на всесилните. И тук идваме до следващия проблем
4. Освен държавата и самите органи, до тази информация, която може да се използва против вас, но не и във ваша полза, ще има достъп всеки, който си плати. Неудобен сте на някой с пари – вече ще има още един начин за оказване на натиск срещу вас. HR-ите ще са много щастливи да имат достъп до информация за това къде ходите, какво пазарувате, от какво се интересувате и с кого комуникирате. Интервютата ще станат излишни, те ще знаят за вас всичко, което има да се знае, защото то е вече в мрежата и голямата компания, за която те работят, а вие кандидатствате ще си има стандартна процедура за проверка на кандидатите. Когато вече сте назначен, отделът за сигурност или там както са кръстили хората, които трябва да следят колегите си ще ги следят не само когато са на работа, а и навсякъде. И това надявам се е ясно, не касае само високопоставените, “чувствителни” позиции. Да знаете дали бачкаторът в цеха е изтеглил кредит и дали го е похарчил за това, за което е казал, също е важно за работодателя. Всъщност странно ми е, че повечето коментари по блоговете срещу промените в закона касаят само този проблем – изтичането на информация от службите към частни лица с пари. За което разбира се имаме свежи примери в полза на тези опасения, за който има поне малко памет.
Но за мен най-важният е проблемът под номер 2. Това е смъртта на остатъците от свободата. Това е тотален контрол на управниците над всички граждани. И то неконтролиран контрол. Скрит контрол. За това, когато ми кажат – добре де, ти няма какво да криеш, защо се притесняваш, че ще те следят? отговорът ми е следният:
Какво предпочитате? Да се даде на даден човек правото да ви застреля без никакви последствия за него, като дори близките ви няма да могат да разберат кой ви е застрелял, защо, а понякога и че въобще сте станали жертва на насилствена смърт и единствената ви гаранция, че това няма да се случи, е че въпросният човек би трябвало поради морални причини или поради липса на причини да не ви застреля, ИЛИ
никой да не може да ви застреля без последствия.
Това е леко хиперболизирания, но представящ иеята пример от мен. Затова, аз не искам да ме следят на общо основание, просто така, защото съм гражданин. Въпреки, че нямам какво да крия. Защото искам да няма нужда да се крия.