Блогът на Фил

Докато повечето общества празнуват нещо покрай новата година, правителствата въвеждат цензура:
Австралия блокира торентите
Рейтинги и цензура на сайтове на Острова
Ограничения на блоговете във Виетнам
Германия въвежда закон за следене на “заподозрени в тероризъм”

Дядо Коледа е пратил по Деси един фотоапарат Sony DSC-H10

Тази вечер решихме да отидем на кино с Деси, по-точно тя да ме заведе на “женски филм”. Първите няколко минути очаквах, че ще пукна от скука, но филмът се оказа доста добър. Браво на Уди Алън! Хавиер Бардем, Скарлет Йохансон, Ребека Нол и Пенелопе Крус играха чудесно. Чак и на мен ми се приискаха топли летни нощи, испанка китара под листата на дърветата и хубави жени… ееех.

Ако програмните езици бяха религии

Хаааахахахахахахах

…който чак сега имам време да опиша
Червената шапчица яла халюциногенни гъби след което заприпкала из гората. Видяла една червена мухоморка и си казала: Гъбке, гъбке, да те набера ли?
А гъбката й отговорила: Недей, Червена Шапчице, не се набутвай. Аз имам много безплатни минути, аз ще те набера.

Последната събота беше доста подобна на предходната. В смисъл че ни блъснаха Фиестичката докато карахме акумулатора за да оправим другата кола. Него ден на съседа му изгоряла служебната кола, а сестрата на Деси блъснала с нейния джип малката спортна кола на гаджето си. Лоши вибрации и тройно критичен ден ще да е било…

Ако смятате, че нашия мил президент може би трябва да прави и нещо друго освен да отстрелва редки видове, подпишете и вие
петицията.

Последните няколко дни не са добри за българската демокрация, или поне за мен и Деси. В четвъртък след бурята се оказа, че не ни пали колата, та я зарязахме на служебния паркинг на Деси. В петък ни доставиха климатици, които трябваше да монтират в събота. В събота сутринта пристигнаха монтажниците, от които единия (с татуировки, наркомански вид, ужасен дъх и смърдящ силно на оцет) въобще не ми хареса. Почнаха монтирането, трябваха им някакви инструменти, допълнителни материали, ходиха до колата, до железарски магазини и т.н. В един момент съседите, младо семество с дете на годинка ни попитаха при кого са майсторите, тъй като на жената е изчезнала чантата. Тъй като до етажите може да се стигне само с електронна карта, очевидно не може да е външен случаен човек. Тя си е оставила чантата на количката пред вратата, докато се занимават с бебето и хоп, няма я. Сладурите още работеха при нас. Съседите се обадиха на полицията. Те дойдоха, преровиха колата им. Двамата джентълмени отричаха да знаят нещо за чантата. В един момент ги подкараха към районното, заедно със съседите, които трябваше да подадат жалба, Деси седна да пише свидетелски показания. Пратиха втора бригада да довърши монтирането на климатиците. Вечерта на излизане към именния ден на Ники с Деси видяхме вратата на съседите отворена. Помислихме, че са вътре и позвънихме и след кратко надничане установихме, че няма никой. Отново екшън. Обадихме им се, те отначало помислиха, че се шегуваме. Като разбраха, че наистина им е отворена вратата, казаха, че веднага идват и ние да чакаме там. Аз седях като идиот с един голям кухненски нож. Дойде братът на съседа. После си дойдоха и те и ние тръгнахме към Ники. През това време отново дошла полиция, взимала отпечатъци, взели показания от други съседи. Днес се установи на записа, че очевидно този джентълмен е взел чантата, но въпреки това полицията (май, не зная точно) ще го пусне, тъй като нямало достатъчно доказателства. Той въпреки престоя си в полицията и записа от охранителната камера продължава да отрича каквато и замесеност. Вчера продължихме борбата с колата, която се оказа, че включва перката за охлаждане в момента на слагане на акумулатора, без контакт от ключа, което очевидно е изтощило акумулатора. И така – екшън.

http://www.boston.com/bigpicture/2008/11/scenes_from_antarctica.html