Блогът на Фил

Изкарахме 5 дни в Мюнхен. Пиша чак сега за това, защото не ми остава време от задачки и неуспешни опити да се наспя. С риск да бъда обвинен, че опростявам, изкривявам и драматизирам ситуацията:
Срещу тях да тичаме няма да стигнем (Казано от другаря Тодор Живков при кацането му на летище София след посещението му на Япония).
Градът
Според Деси не е толкова богат на забележителности и архитектура като Прага. На мен ми се стори, че центърът е същия. Бях отбелязах 40 POI в моя N800. Имат катедрали, интересни нови сгради (BMW) и доста барокова архитектура. Градът за разлика от Прага ми се стори жив, местните са навсякъде, не само по крайните квартали и предградията. Центърът има достатъчно хора, без да е препълнен. Коли почти няма. За пет дни не видях нито едно SUV. В центъра на едно място имаше табела за 2600 свободни места на някакъв обществен паркинг, очевидно подземен.
Времето
По-студено от София, преваля сняг даже. Всички германци казаха, че сме им занесли лошото време, защото снегът е необичаен за това време на годината.
Транспортът
От моя гледна точка – перфектен. Бързите им влакове (S-Bahn) се движат с 90 км/ч, правейки летището на половин час от центъра. Метрото им покрива цялата централна част, прекачванията са супер удобни. Трамвайте са извънземни и работещи в стелт-режим. Информационните табла дават информация за следващите три превозни средства, които ще дойдат на спирката и показват освен откъде и накъде отива всяко от тях и основните три спирки, които предстоят. В превозните средства ключовите спирки се оповестяват И на английски с обяснение какво бихте искали да правите на тях (прекачване, отиване в музей…).
Цените
Мюнхен според местните е най-скъпия град в Германия. Аз си взех един пуловер на цена под тази, на която мога да го намеря тук, една жилетка на същата цена и два чифта обувки на цени, подобни на нашите тук. Смешното е, че обувките се оказаха произведени в България, но тук естествено не се намират. Кръчмите са точно два пъти по-скъпи от нашите. Храните в супера са даже по-евтини от нашите.
Бирата
Хареса ни повече от чешката, и тя като нея е по-евтина от другите напитки в заведенията. Имат разни местни бири, които можеш да намериш в Мюнхен, евентуално в някои други баварски градове и това е. Не произвеждат повече, защото щяло да им се влоши качеството, не изнасят и нямат никаква реклама. Съществуват от примерно 700 години
Сериозно, бирата на Augustiner е точно такъв случай.
Жените
Ще ми стане навик да коментирам представителите на другия пол, населяващи местата, които посещавам. Спрямо България – значително по-малко, които да “стават”. Но има хубави. Има и много хубави. И всичките са облечени с далеч повече вкус от “нашенките”.
Домакините
Домакините ни бяха два броя – първо бяхме при един симпатичен германец, работещ за Луфтханза и гаджето му (готици – нищо общо с очакванията ми за тази порода) в чудесен апартамент в триетажни блокчета с градинки между тях на две минути от спирката на S-Bahn-а.
След това бяхме при един швейцарец, който е учил в Швеция, сега работи в Мюнхен и ще ходи да работи една година в САЩ. Знае перфектно английски, немски, френски, шведски, учи финландски. Като за инженер добре го дова с езиците.
За кризата
Със сестрата на Деси и гаджето й си говорихме за кризата. Те казват, че отвъд океана ни дават за учебникарски пример на държава, която ще пострада лошо поради живота на заем (не потребителските/жилищни/ипотечни кредити), а държавните заеми с цел задържане на съотношението 2:1 на лева към еврото. Посъветваха ни да не държим пари в левове, да не държим нищо в банка и да се запасим с храна. За да не всявам паника съветвам всички читатели на блога ми да държат парите си в лева в банката и да чакат кризата да облагодетелства милата ни татковина, както обещават банкерите и политиците ни.