Блогът на Фил

Игрите Max Payne са ми много любими. И затова отидох да гледам филма с плаха надежда, че той ще бъде поне съизмеримо добър с играта. Обаче останах силно разочарован. Не защото сюжета не е като в играта. А защото сюжета не е толкова добър, колкото играта. Тоест е направо зле в сравнение с този в играта. И освен това начинът на разказване е трагичен. Основната развръзка е в средата на филма. Оттам нататък просто чакаш добрия да избие всичките лоши. Защото няма какво повече да се разкрива. Изборът на актьори също е слаб. Мона Сакс е рускиня? Като запазихте името, поне да бяхте останали верни на оригиналната история. Олга Кириленко я изгубихме в началото на филма, а тя е доста по-подходяща за ролята на Мона Сакс.
Джим Бравура е млад черен вместо възрастен бял. Нямам проблем с това само по себе си. Но Джим Бравура от играта беше образа на традиционното старо ченге с много опит, твърдоглавие и праволинейност, който преследваше кървавата диря, оставена от Макс Пейн. А не натегач от Вътрешни афери, както е във филма. ББ? Боже, това беше плоско. И въпреки че въобще не е по играта стана съвсем ясно още в началото какъв е случая. Вътрешния кръг? Хехе, в кой американски филм ще видите тайно общество, управляващо всичко зад кулисите и седящи над всичко?
Местата също бяха ужасно избрани. Рагнарок трябваше да е готик клуб, а не индустриална сграда. Имението естествено го няма, щом го няма вътрешния кръг. А сградата на компанията? Там трябваше да има влизане в стил Матрицата, добиране до централния компютър, управляващ асансьорите, проникване в сектора на висшите мениджъри…
Освен това липсваха Вини Когнито, Влад и доста други.
Единственото общо с играта беше визията. Това, признавам, беше направено добре.
Но това и имената на героите е единствената връзка между играта и филма. Ако ви се убива време с някакво екшънче – гледайте филма. Ако искате добра история – играйте играта. Колкото и да е безумно за екшън-игра, то фактът е, че тя има далеч по добре измислена и разказана история от филма.