Блогът на Фил

Инсталирах си последния RC преди окончателната версия. В общи линии всичко тръгна – имах проблеми със звука, но то е бъг за моя лаптоп и си седи от няколко версии. Малко се постресна и Avant Window Navigator-а, но и него бързо оправих – така или иначе, той е допълнителен пакет, извън хранилищата на Убунту даже.
Другото тъпо нещо е, че ми се скапа написания от мен dynamic-wallpaper за генериране на тапети. Явно ще трябва да премина към друга библиотека за SVG и Python.
Мениджърът на комерсиални драйвери ми каза, че не може да ми пусне Nvidia драйвера, който препоръчва, защото бил скапар xorg.cong файлът. Но на Nexuiz правя 80 кадъра в секунда, тъй че тая чудесия от Dell с динамичното изтегляне и зареждане на драйвери явно работи.
Новият Rhythmbox се справя чудесно с iPod – супер лесно стана да се качват песни на iPod-а (преди ми отне 2 дни, за да успея да кача нещо на него под Линукс).
“Аплет за бързо превключване на потребители” – вече показва и състоянието в IM на текущо включения потребител.
Nautilus поддържа tab-ове. Най-после!
Новият network-manager е доста по-добър, само не иска да ми запомни паролата за рутера, не зная защо.
Очаквания, които не се изпълниха:
OpenOffice 3 – ама друг път. Ще го оставят за следващата версия или ще пускат backport. Трябваше да си го качвам сам.
Epiphany-webkit – ами по подразбиране е gecko и от коментарите, които четох така май е по-добре.
Ekiga 3 – излязла е, но в Убунтуто я няма никаква.
Empathy – макар и в GNOME 2.24, не е клиентът по подразбиране в Убунту. Браво за което! Пробвах го и е ужасно бедно на функции.

Имам една доста добре изглеждаща студентка. Беше писала добри курсови работи. Вчера се появи да си чисти кредити и почна едно врънкане – ама не може ли нещо по-лесно(ми не, то е достатъчно лесно), ама не може ли тия 4 курсови при шефа ти да ми ги оцениш ти (а, да бе, ей сега). След като взе от шефа задания ми заяви, че аз на други съм им бил оценявал аз тези проекти (ми не, никога) и че на нея не съм искал, щото била жена (тук логиката й съвсем ми се изгуби). После от колеги научих клюката, че участва в Survivor. Когато го споменах на шефа той каза “Аа, тази дето искаше да й дам по-лесни проекти ли? Тя може и да е участвала в survivor, но ще й се наложи да разбере, че в нашата програма оцеляването е по-трудно”.
Обичам този човек! Той ми е кумир

Ъъ, за които не са разбрали: Не, той не е гаден и не желае да прецаква студентите. Просто има еднакво отношение към всички. И ми е кумир защото е много, много, много умен.

Бяха ми препоръчали книгите на Бакстър -”Време”, “Пространство” и “Произход”, та реших да си ги поръчам заедно с “Безсилните на този свят” на Борис Стругацки. Всичките са на издателство Инфодар. Сайтът е доста добър, но пък се изложиха – днес ми се обади куриерът да ми каже, че е пред нас. Проблемът е, че аз бях на работа. За всички други доставки, поръчани от Интернет са ми се обаждали да ме питат кога ще съм си вкъщи да ги получа. Но не и днес. Както и да е, човекът мина следобеда отново и ми ги донесе. Сега остава да намеря време да ги прочета.

Игрите Max Payne са ми много любими. И затова отидох да гледам филма с плаха надежда, че той ще бъде поне съизмеримо добър с играта. Обаче останах силно разочарован. Не защото сюжета не е като в играта. А защото сюжета не е толкова добър, колкото играта. Тоест е направо зле в сравнение с този в играта. И освен това начинът на разказване е трагичен. Основната развръзка е в средата на филма. Оттам нататък просто чакаш добрия да избие всичките лоши. Защото няма какво повече да се разкрива. Изборът на актьори също е слаб. Мона Сакс е рускиня? Като запазихте името, поне да бяхте останали верни на оригиналната история. Олга Кириленко я изгубихме в началото на филма, а тя е доста по-подходяща за ролята на Мона Сакс.
Джим Бравура е млад черен вместо възрастен бял. Нямам проблем с това само по себе си. Но Джим Бравура от играта беше образа на традиционното старо ченге с много опит, твърдоглавие и праволинейност, който преследваше кървавата диря, оставена от Макс Пейн. А не натегач от Вътрешни афери, както е във филма. ББ? Боже, това беше плоско. И въпреки че въобще не е по играта стана съвсем ясно още в началото какъв е случая. Вътрешния кръг? Хехе, в кой американски филм ще видите тайно общество, управляващо всичко зад кулисите и седящи над всичко?
Местата също бяха ужасно избрани. Рагнарок трябваше да е готик клуб, а не индустриална сграда. Имението естествено го няма, щом го няма вътрешния кръг. А сградата на компанията? Там трябваше да има влизане в стил Матрицата, добиране до централния компютър, управляващ асансьорите, проникване в сектора на висшите мениджъри…
Освен това липсваха Вини Когнито, Влад и доста други.
Единственото общо с играта беше визията. Това, признавам, беше направено добре.
Но това и имената на героите е единствената връзка между играта и филма. Ако ви се убива време с някакво екшънче – гледайте филма. Ако искате добра история – играйте играта. Колкото и да е безумно за екшън-игра, то фактът е, че тя има далеч по добре измислена и разказана история от филма.

Ето ви една демонстрация на възможностите на разширената/добавена реалност.
http://www.spatialrobots.com/archives/181

Ще изпращам снимка с надпис “сбогом и благодаря за рибките”. Те адресатите си знаят кои са. И повода си го знаят. И да кажат на майка си, че ще….нали…

Или за да цитирам един мой много любим колега: За теб има много перспективи.

Всичките навън.

Много отдавна не съм чел Тери Пратчет и не съм чел Дядо Прас, но изгледахме филмчето онзи ден и много ми хареса. Добре е направено, ефектите са чудесни, актьорите-добри, историята е много хубава, тъй че останах доволен. Чудесно коледно филмче.

Любима откъс от диалог:
That’s life, master, isn’t it?
BUT I’M NOT.

Малък фрагмент от реалността, в която живеем:

Журналист: „Писали сте (в данъчната си декларация) че имате Мазерати“.
Пламен Юруков: „Е, престарал съм се малко, то е на консулството на Казахстан“.
Нова ТВ, Календар, 05.19.2008 г., 19.20 ч.
==============
в интервю бат бойко , казал че си носи червен конец на ръката срещу магия , която станишев му бил направил . (това не е виц)

Този филм не е Идиотокрация 2, но изглежда ще е още по-смешен.
Proud American
За да разбереше по-добре хумора е важно да се отбележи, че този филм достига до вас благодарение на CocaCola, MasterCard, American Airlines и WalMart.

Christian Neumair, който е сред разработчиците на ГНОМ е повел война срещу тези ужасни компютърджии, живеещи в миналия век, които смятат, че 1KB =1024 байта, вместо както гаджетата на всички ГНОМ разработчици смятат – 1KB=1000 байта. И в общи линии от всичките коментари става видно, че ГНОМ-аджиите искат да променят това, даже Christian е пусал bug report в glib за това.
Добре де, ама паметите – RAM и flash паметите са с размери, степени на 2. Съжалявам, такава е физиката. Следователно, ако въведем навсякъде еднаквата мерна единица – степен на 10, то като отида в магазина ще си купувам не 1 GB RAM или 16 GB флаш, а съответно 1024*1024*1024*1024/1000000000 и 16*1024*1024*1024*1024/1000000000= 1,099511628.
Добър ден, бихте ми дали, една плочка 1,099511628 гигабайта рам, моля! Ама точно толкова!
Всъщност защо просто не въведат гномобайтове, които да са степени на 12 например?
Не, просто не мога да повярвам, че само ГНОМ ще показва нещо различно от целия останал свят, щото целия свят е тъп и спазва стандант, който гаджетата на ГНОМ разработчиците не разбират. И как точно от ГНОМ ще накарат всички да ползват техния “верен и интуитивен начин” за измерване?
А, култовия аргумент беше, че така всъщност ще направят реклама на ГНОМ, щото той ще показва повече място!!!
Абе направо да беше пуснал bug report да правят байтовете по 10 бита, не по 8. Кви са тия работи? Да няма някой 8 пръста на ръцете, та ще броим на 8?

http://blogs.gnome.org/cneumair/2008/09/30/1-kb-1024-bytes-no-1-kb-1000-bytes/