Блогът на Фил

Поради появяването на реклами в livejournal.com реших да мигрирам блога си на моя сайт, който така или иначе плащам, а не ползвам. Не ме разбирайте погрешно, не критикувам lj, и те трябва да си плащат сметките. Просто на мен не ми харесва. Адресът на новия ми блог е fpages.info/blogs/felipe, тъй че оттук нататък търсете нови публикувания на този адрес, а не тук. Също така отправям покана към приятелите ми, които също ползват livejournal да заповядат в блоговете на fpages. Системата е wordpress mu (благодаря, Дино) и позволява напълно отделни блогове за всеки човек. По-късно ще публикувам и скрипта, с който направих миграция на предишните ми публикувания.
Командата, с която можете да стартирате скрипта за извличане е следната:
./jbackupFIL.pl –user=YOUR_USERNAME –password=YOURPASSWORD –dump=xml –file=ljdump3.xml –sync

Ето ме и тук

“Има малка снимка, на която
Димитров прегърнал е дете.
Цяло в слънце пламнало над тях е
слънчевото пролетно небе.” е написал Любен Лачански от в. “Новинар” по повод тази снимка.
Наистина няма какво да добавя

Вино от глухарчета…
Това е книга за лятото от едно детство, но е и книга на Живота. В нея ще намерите всичко важно – любовта към семейството, жестоката пропаст на времето, правеща една любов невъзможна, любовта към живота, от който да гребеш с пълни шепи, смъртта като избавление, смъртта като жесток край, смъртта като не толкова страшен край, животът отвъд смъртта и много други прозрения.
Това е книга за хора, които имат някъде заровени в спомените си сладката тръпка от миризмата на новите гуменки, с които са тичали през лятото като деца, гозбите на баба, сладкото предвкусване на приключенията на утрешния ден, попивайки света с широко отворени очи, преди смяната на дните да се превърне в смяна на кадри от кинолента, детската увереност, че ти си центърът на света и няма как да е другояче, смътната тъга от първите предвестници на есента и чуденето как ще дочакаш другото лято, усещането за загубената волност и ограничаване на свободата когато видиш изнесените моливи, острилки и тетрадки по витрините, и най-общо за времето, когато миризмите бяха остри, цветовете ярки и животът дори и в най-малките си детайли изглеждаше магически и чуден.
Ако всичко това не ви се струва някаква глупост и все още пазите дълбоко в себе си детето, което сте били, то насладете се на това чудено написано любовно писмо до едно детство.

Или http://www.computerworld.com/action/article.do?command=viewArticleBasic&articleId=9114138 тази реклама е много тъпа?

Днес проведох следния разговор по телефона:
- ъъъ добър ден, ъъъ аз се обаждам по телефона за да ъъъ ви попитам защото аз съм един студент във вашата програма Информ^%&^@@ (последното така смънкано, че с голяма мъка се чува) и съм завършил ъъъ семестриално магистърска програма и кога може да се срещнем за да ъъ ви попитам някои въпроси…
(Тъй като аз не отговарям за магистърската програма почвам да се чудя защо той иска да се среща с мен и въобще наясно ли е, затова питам)
- Вие знаете ли с кого разговаряте и кой ви трябва?
-Ами Таня Долдурова
-Аз така като ме слушате звуча ли ви като Таня Долдурова?
-Амиии…..
-На вас ви трябва доц. ……………………………..

През това време изпитвам двама студенти по Delphi. Част от задачата на единия е да провери дали един символен низ е с дължина единица. Кодът изглеждаше приблизително така:
if length(S)<0 then
нещо си
else
if length(S)<2 then
…….
Въпрос от мен: Защо просто не напишете:
if length(S)=1 then

……

Google са решили да създадат свой собствен браузер, но той ще бъде с отворен код и с много интересни идеи и подобрения. Подробности можете да прочетете от този комикс.

Следващия път, когато някой реши, че Русия е много чудесно място ( и да, това е пряко свързано със ситуацията в Русия) да си помисли за хилядите примери като този, а пък ако все още някой си мисли, че щатите са държавата на свободата, да се сети за хилядите примери като този.