Блогът на Фил

Ето какво се случва, ако имаш пари и караш пиян:

http://www.dobrichinfo.com/2007/11/26/%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B0-%D1%81-%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BF/

и
какво се случва, ако нямаш пари и си от малцинствата:

http://dnes.dir.bg/2008/07/28/news3237937.html

Начинанието е за цяла Европа и основната му идея да се изрази
протест срещу ореулските мерки, които се/ще се въвеждат в ЕС и част от
които, наречени пакет телеком са бли подличко гласувани в Европейския
парламент няколко дни преди лятната ваканция. Страницата за
организацията в България е тук:

http://svobodata.org

А тук http://svobodata.org/44 можете да прочетете по-подробно какво са
гласували, колкото и абсурдно да звучи и колкото и пъти да е било коментирано.
И защо такива протести нямат никаква полза в България

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=531161

Честно казано тоталното доминиране на google малко ме дразни.
Сякаш не съществуват други търсещи машини. Хората казват – потърси в
google или на английски използват глагола to google. Затова се радвам,
когато открия търсеща машина, вършеща работа, която не е google. Новото
хлапе в квартала се казва cuil (произнасяло се било cool) и се намира
на адрес http://www.cuil.com
Пробвайте го.

Днес ми потрябва OCR
и реших да потърся какво има за Линукс. Пробвах gocr, но не ми хареса
как работи и преминах на tesseract.
Трябваше ми доста време да разбера колко просто се работи с него
всъщност. Програмата е конзолна. Работи само с текст в една колона.
Поддържа няколко езика, български естествено не е сред тях, но това се
и очаква. Програмата може да бъде обучавана, тъй че ако на някой му се
занимава…
Командата за разпознаване е:
tesseract име_на_графичен_файл име_на_текстов_файл -l
език
Графичният файл трябва да бъде tiff, без компресия, без слой за
прозрачност. При мен работи само с двубитови изображения.

Днес получих малко позакъснял подарък за рождения ми ден – PICKit2
на Microchip. За мое съжаление всички примери на асемблер – hello world
примерът ми трябва около половин час, за да го разбера, а дори не пише
никъде hello world, просто светва един светодиод.
Много му се радвам и ще се забавлявам да си правя разни неща с него.

Миналата седмица бяхме в Мармарис – Турция. Почивката си бяхме купили още април месец – шест нощувки, седем дни, всичко включено в цената, пътуване със самолет до Даламан и оттам с автобус до Мармарис, хотел три звезди.
Хотелът
Хотелът всъщност се дели на две сгради – Emre и Emre Beach. Ние бяхме
разпределени в Emre Beach. Хотелът беше малко старичък, чист, прясно
боядисан отвътре и отвън, но определено правен преди няколко десетки
години. Стаите бяха доста малки, със стари мебели. Имаше два басейна
със шезлонги, разположени така, че почти винаги са на сянка.
Ресторант-бар-градина беше мястото, в което се хранехме. В лобито
трябваше да има безжичен достъп до Интернет, за който услужливо ни
дадоха парола, но връзката беше толкова лоша, че според мен е по-добре,
ако просто махнат надписа.

Храната
Храната не беше много разнообразна, особено в сравнение с 4-и
звездните хотели в Гърция, в които сме ходили. Беше вкусна и
сравнително прясна. И по много пъти на ден. Има закуска, обед,
ранно-следобедни сандвичи, късно следобедни сладкиши, вечеря и нощна
супа (никога не останахме за нея, защото се разхождахме).

Мармарис
Градчето е по-претъпкано с хотели от Слънчев Бряг и въпреки това
изглежда по-добре. Всеки хотел на първа линия притежава част от плажа,
широка колкото неговата принадлежаща част, но между плажа и хотелите
има крайбрежна алея за разходки, която опасва целия град – дълга е 17
километра. В частта, по-близо до центъра и пристанището за яхти, има
доста открити дискотеки, които се съревновават коя ще е по-шумна и тъй
като са една до друга какафонията вечер е пълна.
Транспортът се състои от някакви бусчета тип маршрутки, но само за
седащи, с автоматични врати и на цена под два лева. Минават на всеки
няколко минути. Като цяло Мармарис се води най-зеленият и
най-европейският турски курорт. Зеленина има пред 5-звездните хотели
като “Тюрбан” например.

Хората
Обслужващият персонал е почти изцяло от мъже. Вежливи са и работят с
настроение, което си личи. Шегуват се, закачат се, вършат си работата
бързо. Имат мениджър, който непрекъснато се върти около туристите и
наглежда всичко. Говорят някакъв английски и доста руски. Главният
контингент от туристи очевидно е от Русия, изключение не правеше и
нашият хотел. В магазините отново продават предимно мъже, но има и
жени. Навсякъде има tip box, в който се очаква да пуснеш бакшиш, ако си
доволен
от обслужването, включително автобусите. Като цяло мястото е
туристическо, тъй че не сме имали контакти с хора, които не са свързани
пряко или косвено с туристите, затова и не мога да правя някакви
принципни обобщения, но кято цяло хората са дружелюбни и доста умели
търговци.
Екскурзията
Отидохме на еднодневна екскурзия до Далян
и плажът на костенурките. До там пътувахме с автобус. После се качихме
на лодка, която плава по реката

,
разгледахме от разстояние каменните гробници ,
потърсихме костенурки в реката, след което пристигнахме на плажа на
костенурките.

Името му идва от факта, че там снасят яйца един вид костенурки. Поради това
той е охраняван, не е разрешено слагането на чадъри и копаенето на
пясъка, както и оставането след залез. Плажната ивица е ужасно широка,
целият плаж е пясъчен, морето е кристално чисто, прилично плитко доста
навътре и ужасно красиво. Чувството е сякаш си на тропически остров.
Исках да плача като малко дете, когато трябваше да си тръгваме. След
плажа ходихме на обяд и оттам на кална баня и сероводороден басейн.
Имаше ужасно много хора, беше доста забавно като видиш в един момент
всичките наплескани с кал хора. След сероводородния басейн въпреки че
се къпеш миришеш гадно още ден.

Точно преди да заминем за Мармарис разбрах, че има нова книга на
Алистър Рейнолдс – моят нов любим автор на научна фантастика. Романът
се казва “Вековен дъжд” и е чудесен, като всичко друго, което съм чел от него.
Който харесва твърдата научна фантастика и/или ноар непременно да го
прочете.

Този анонимен коментар прочетох в dir.bg. Мисля, че доста добре
описва ситуацията
Тихичко почивали си хората в града, кученца си лаели, пичове си пушели
трева, и тъкмо идвал края на нощта, и София била разтърсена от мощна
взривничка вълна. “Страхотно” казала си старичка жена, която бавно
чакала смъртта, дечица плачели със всичка сила, а пичовете пафнали една
трева. Кметчо Бойко станал лекичко смутен, дръпнал пердето и останал
изумен, Какво да видят хубавите му очи. Европейската му столица
гори. Нахлузил чехлите и в мерцедеса, засилил се от интереса, какъв е
този пушек сив, отровен ли е , или прави те щастлив. Оказало се, че
военните се заиграли, и складчето им се запали, и хората от близките
селца, подишвали дълбоко сярната мъгла. По медии Бареков се поти,
Генералчето главата го боли, какво ще правим ний сега, като останем си
без столица. И изведнъж изпълни се на Бойко цялата глава, с идея за
коварничка лъжа, ще кажем ний на хората сега, че това не е сяра а
летничка роса. И хората ще ни повярват ей така, както за всички други
подлички неща. И радостни поседнали на зелената трева, ракийка пийнали
с по линийка една. Така завършила тази весела история, как решена е
поредната пародия, затова мисля да ви пожелая весел ден, последен може
би, но пък необикновен.

Мислех днес да пиша за пребиваването ни в Прага, но събитията се
развиха по друг начин.
При нас в София се гърмя тази сутрин. Яко. Военни складове в Челопеч. И
според новините в Интернет трябва да очакваме гърмежи поне още 24 часа.
Естествено какафонията е пълна. Никой нищо не знае, говорят се глупости
на поразия, истинските мъже призовават хората да не дишат. Едното нещо,
което ме притеснява, е един коментар, в който се казва, че на 5
километра оттам е най-голямата уранова мина на Балканския полуостров. И
макар и запечатана, знае ли човек дали няма да подишаме малко уранов
прах?
Другото е интересно четиво по темата – новина, озаглавена “Истините за взивения склад” от news.bg.