Блогът на Фил

Препоръчвам на всички този филм. Той е тъп. И не е много смешен. Но много прилича на това, което ни заобикаля. Всеки ден виждам поне по един прототип на идиотите от филма. Не че е нещо специално, но е показателно това, което ми се случи вчера.
Ядеше ми се шоколад и влезнах в едно гаражче да си купя. След кратко разглеждане реших, че няма да е Милка, а един от онези нови Мура с лешник (някой ме беше черпил предходните дни с такъв и ми беше харесал). С продавачката проведохме следния идиотски диалог:
- Добър ден, искам един шоколад Мура лешник.
- От тези ли имате предвид? // показва ми вафла
- Не, шоколад
- От тези? //Друга вафла
- Не, искам шоколад Мура с лешник // тя се върти, обектът на моето желание й е пред очите
- Ами май нямаме
- Вижте, аз не искам ВАФЛА, аз искам ШОКОЛАД. МУРА. С лешник.
- Аааааааааа, окей // усмихва се сконфузно, почва да гледа шоколадите вече
- Ами май нямаме такъв
-Имате, онзи зеления пред вас точно
- Да, заповядайте

Трябва да си направя такава категория в блога, но май нямам категории. Да се провери!
В тоя ред на мисли един колега се оплакваше как цял ден не може да обясни на един студент, че адресът на електронната поща му е ……@nbu.bg, а не nbu.com
Мацката, при която Деси ходи на процедури обяснявала онзи ден, че не може да тегли пари с дебитна карта от банкомат, защото картата е хартиена. И взима на ден колкото аз на месец.

30-те години. Сурова съветска действителност.

В тясно дворче банда дечурулига ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли “Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.”

В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли “За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа.”

В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка проститутка грозна като смъртта, а той си мисли “Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков.”

В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли “Ей, хулиганче такова! само да те гепя и мамицата ш'ти разкатая!”