Блогът на Фил

Като чета тези хубави диалогчета си давам сметка, че хората, направили филма не са никак глупави. Просто са направили касов филм за да си напълнят касичките, хех.

Davy Jones: Ah, love: a dreadful bond, and yet so easily severed.

Captain Teague: It's not about living forever, Jackie. It's about living with yourself forever.

Препоръчвам на всички този филм. Той е тъп. И не е много смешен. Но много прилича на това, което ни заобикаля. Всеки ден виждам поне по един прототип на идиотите от филма. Не че е нещо специално, но е показателно това, което ми се случи вчера.
Ядеше ми се шоколад и влезнах в едно гаражче да си купя. След кратко разглеждане реших, че няма да е Милка, а един от онези нови Мура с лешник (някой ме беше черпил предходните дни с такъв и ми беше харесал). С продавачката проведохме следния идиотски диалог:
- Добър ден, искам един шоколад Мура лешник.
- От тези ли имате предвид? // показва ми вафла
- Не, шоколад
- От тези? //Друга вафла
- Не, искам шоколад Мура с лешник // тя се върти, обектът на моето желание й е пред очите
- Ами май нямаме
- Вижте, аз не искам ВАФЛА, аз искам ШОКОЛАД. МУРА. С лешник.
- Аааааааааа, окей // усмихва се сконфузно, почва да гледа шоколадите вече
- Ами май нямаме такъв
-Имате, онзи зеления пред вас точно
- Да, заповядайте

Трябва да си направя такава категория в блога, но май нямам категории. Да се провери!
В тоя ред на мисли един колега се оплакваше как цял ден не може да обясни на един студент, че адресът на електронната поща му е ……@nbu.bg, а не nbu.com
Мацката, при която Деси ходи на процедури обяснявала онзи ден, че не може да тегли пари с дебитна карта от банкомат, защото картата е хартиена. И взима на ден колкото аз на месец.

30-те години. Сурова съветска действителност.

В тясно дворче банда дечурулига ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли “Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.”

В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли “За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа.”

В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка проститутка грозна като смъртта, а той си мисли “Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков.”

В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли “Ей, хулиганче такова! само да те гепя и мамицата ш'ти разкатая!”

Преди няколко дни гледах по телевизията филма “Писма от Иво Джима”. Днес си свалих и саундтрака към филма. Ако харесвате военни драми и въобще сериозни, мрачни филми – горещо ви го препоръчвам.
“From headquarters. We regret that we are unable to send reinforcementss to Iwo at this time. We earnestly hope you will fight honorably and die for your country.”

Много мразя шарлатаните. А хората от подтипа медицински шарлатани, да се чете съвременни врачки направо ме вбесяват.
И каква е историята, довела ме до това състояние?
Тя е следната:
Деси смята, че някои храни не й понасят. И отдавна говори да си направи тест за поносимост към храни. Нейна колежка гледала реклама по телевизията за такива тестове в клиниката по ендокринология. И така двете отишли да си направят теста. Който между другото е безкръвен. Накрая на теста докторката почнала да й обяснява нещо за акупунктура, енергии и други такива. След като научих това осъзнах, че Деси са я пуснали по пързалката. Не, по скишанцата. Абе направо по бобслей пистата. Имах силни съмнения, че са й премерили кожното съпротивление. Погуглих малко и познайте какво? Оказах се прав. Тия машини се наричат VEGA машини и са някаква смесица между традиционните китайки Чи истории и електромагнитно джиджи-биджи. Демек тая Чи енергия, дето последователите на традиционната китайска медицина се кълнят, че няма нищо общо с електромагнетизма и е някаква енергия тип джедайска сила, която е неуловима за машини, е всъщност някаква електромагнитна сила и ти с един галванометър можеш да я премериш. Е, мерат значи съпротивлението на кожата. За 80 лева. Ако смятате, че не съм прав и има смисъл в тия глупости – като си купя мултицет можете да идвате да ви правя тест за поносимост към храни, тест за СПИН, тест за рак и тест за бременност(по света има клиники, които твърдят че откриват всичките тези неща с VEGA машини). Не съм скъпар. Ще взимам 50 лева.
Най-много ме дразни фактът, че това нещо се рекламира по телевизията и се прави в държавна клиника от истински доктор. А нещастниците се лъжат ли лъжат.
Можете да проверите за тази и за други псевдонаучни измами на страницата quackwatch.