Блогът на Фил

Онзи ден влязох в Orange за да разгледам за някои книги и си харесах Prey на Майкъл Крайтън на английски. Много се колебах дали да си я взема, разгледах произволни страници за да видя дали ще се справя и накрая си я взех.
Резултатът е, че съм много доволен!
Първо, защото я прочетох на английски за два дни, като успявах да се вживея/потопя в нея, без въобще да усещам езика, на който е написана.
И второ, защото книгата е наистина добра, макар и малко плашеща. Аз зная, че наистина работят върху тези неща. Чел съм доклади. И както ни подсказва Крайтън, тези опасни технологии като всяко друго нещо в ръцете на хората се управлява не в резултат на хладни и логични статегически решения, а от емоционални, алчни хора с липса на дългосрочно планиране. Резултатите могат да са наистина ужасни. Както очевидно се притесняват и всички автори в сборника разкази Нанотек.
Но пък книгата ме наведе на мисълта, че трябва да почета за невронни мрежи, генетични алгоритми и swarm intelligence.