Блогът на Фил

Firefox 3.0 beta4: 7083.4ms
Opera 9.26: 11768.0m
Firefox 3.0beta3: 14354.2ms
Epiphany 2.20 с Gecko 1.8:s 14384.2ms
IE 7: 66189.0ms (на по-бърза машина)
Тестът е тук.

Онзи ден влязох в Orange за да разгледам за някои книги и си харесах Prey на Майкъл Крайтън на английски. Много се колебах дали да си я взема, разгледах произволни страници за да видя дали ще се справя и накрая си я взех.
Резултатът е, че съм много доволен!
Първо, защото я прочетох на английски за два дни, като успявах да се вживея/потопя в нея, без въобще да усещам езика, на който е написана.
И второ, защото книгата е наистина добра, макар и малко плашеща. Аз зная, че наистина работят върху тези неща. Чел съм доклади. И както ни подсказва Крайтън, тези опасни технологии като всяко друго нещо в ръцете на хората се управлява не в резултат на хладни и логични статегически решения, а от емоционални, алчни хора с липса на дългосрочно планиране. Резултатите могат да са наистина ужасни. Както очевидно се притесняват и всички автори в сборника разкази Нанотек.
Но пък книгата ме наведе на мисълта, че трябва да почета за невронни мрежи, генетични алгоритми и swarm intelligence.

Днес открих, че имало паралелна реализация на bzip2 – pbzip2. Хареса ми идеята за възползване от двата процесора и затова потърсих и за gzip. Оказа се, че един от разработчиците на gzip е неправил pigz, паралелна реализация на gzip. Проблемът ми е, че те са конзолни инструменти и мениджърът на архивите, който ползвам – file-roller – не ги поддържа. Писах на разработчика му, който е италианец. Да видим дали ще има звук или стон.

Тази вечер си тръгваме от Единбург. Бяхме тук последните два дни. За това време успяхме да разгледаме всички основни забележителности, да се поразходим покрай морето и през парковете и да хвърлим поглед на магазините.
Пак съм в минималистично настроение, затова съвсем накратко:
- The Scott monument: черно, високо, зловещо нещо, което на мен ми хареса

- Хората: говорещи както очаквате, има доста червенокоси хора и някои мъже, макар и малцинство си ходят с полички
- Времето: хладно, но не колкото очаквах, почти като в Лондон, но доста ветровито
- Морето: красиво, на 1 минута от домакинята ни, годно за плуване веднъж годишно


- Момите: (Това е специално за теб, Дино) – има много, много сладки девойчета, това с крокодилите не зная кой ти го е казал, ама те е излъгал
- Замъкът: Интересен, голям, много добре поддържан, цял, т.е. няма руини
- Музеят на илюзиите и camera obscura: много интересен и забавен, с кеф си дадох парите
- Катедралата st Giles – внушителна, изключително красиви стъклописи
- Бирата – никак не е лоша, макар че по-интересен е сайдерът, който е станал популярна напитка откакто Magners са го рекламирали като лятна напитка.
- Уискито – домакинята ни черпи с оригинално шотландско уиски, каквото няма по магазините дори тук, донесено е от родния град на майка й още на север.
Ето изглед от прозореца в дневната на Кърсти (домакинята ни):

А това е National Monument, което е трябвало да бъде копие на Партенона в Атина, но им се видяло скъпо и не го довършили.

Посветихме днешния ден на комбинация от разходки и музеи. Времето беше най-слънчевото откакто сме тук и най-студеното. Вятърът също не спомагаше особено за разходката. Отидохме отново до London Eye, което изглеждаше чудесно на фона на синьото небе.

След което разглехме музея на Дали. Наистина много ми харесва неговото изкуство, особено скулптурите. Много е бил лудичък горкия, както би казала Деси, но е ужасно талантлив. Влюбих се в скулптурата на кон, който има потекъл часовник за седло. На излизане има галерия с копия, които можеш да купиш. Проблема беше, че цените бях петцифрени в лири. Но ако някой ден стана неприлично богат…
След това се возихме на корабче по Темза, като имаше импровизиран гид. Така пристигнахме до London Tower. Както каза гидът:”Many people are asking me where is the bloody Tower, but you can't see it because of the bloody trees”.

Следващата цел беше близкия Tower Bridge.

Минахме по него в двете посоки, пропускайки музея – струваше 6 лири и отидохме в Natinal Gallery.

В първата зала, в която влязохме аз започнах щателно да разглеждам от едната страна картина по картина, докато Деси с усмивка не посочи зад мен. Стоях с гръб към Слънчогледите. Винаги съм си мечтал да ги видя в оригинал (добро копие). Разгледахме доста от класиците. Чухме българска реч в галерията – стана ми драго, че имаме сънародници, интересуващи се от изкуство. Поради приятно подухващия вятър се прибрахме с автобус.

Вчерашният ден го посветихме на музеи, т.е. на музей. Отидохме в Natural History Museum

и не ни остана време за съседния Science Museum, в който подозирам ще прекарам още един ден. Вечерта бяхме на гости на много сладка възрастна двойка, която познаваме от hospitality club.

Успяхме да се объркаме на няколко пъти в метрото, но важното е, че стигнахме на всички желани места.