Блогът на Фил

Вчера се разбихме от обикаляне. По приблизителна оценка сме извървяли около 30 километра. Минахме през Kensington Gardens, видяхме Buckingham Palace – честно казано не ме впечатли особено.
Парковете им са чудесни – поддържани, чисти, пълни с нахални катерици и много много водни птици при всички езерца – чапли, пеликани, патици. Минахме покрай 10 Downing Street – толкова барикадирано, че само по това го познаваш. Оттам изведнъж се озовахме при Big Ben, Westminster Hall и Houses of Parliament. Big Ben е наистина много красив. Самите сгради на комплекса много ми харесаха. Бях малко разочарован, че не може да се влиза и пак е здраво барикадирано, докато Деси не ми обясни, че това Е действащия парламент (Houses of Parliament). Отсреща е Westminster Abby, където са се женили всички.

Искаха бая пари за вход, та го разглеждахме само отвън. Пресякохме Темза по Westminster Bridge и влязохме в Country Hall. Изпуснал съм Star Wars изложбата. Не ми се даваха пари за Dali Universe

, но все пак ще го разгледам, преди да си тръгнем. Поколебахме се малко и все пак си взехме билети за London Eye. Да не са съвсем капо British Airways от нас.

Заслужава си да се види Лондон от толкова високо, наистина. Оттам продължихме по Темза до Tate Modern. Разгледахме го, но честно казано си беше загуба на време. Туй съвременно изкуство не е за мен. А сградата колко е грозна, не е истина. Просто не е истина. Бивша електростанция, ама дори за това е грозна. Нещо като сграда от антиутопичен филм. Така или иначе разгледахме изложбите. Най-интересно беше на интерактивните терминали. Понаучих малко за минимализма, кубизма и импресионизма. Оттам пресякохме обратно Темза по Millenium Bridge. Отидохме в St. Paul's Cathedral, която разгледахме и отвътре. Впечатляваща е и ми беше интересно как има някакви икони по стените, които не съм свикнал да виждам по различни от православни храмове. Минахме покрай British Museum, но беше късно и не сме влизали. Смятам да прекарам ден-два там. След това се разходихме се по Oxford Street. Следва малко лирично отклонение на тема цени: цените на храната в супермаркетите е същата като при нас. Само някои плодове са по-скъпи, както и млякото. Обувките имат същите цени като на нашата Витошка, даже са по-евтини. Например Clarks няма за над 50 лири. При нас има за над 150 лева. Подсказка – нашата средна заплата е под 200 лири, тук хората взимат над 1000, хайде така да го кажем. Вечерта излезнахме с домакина ни и неговата приятелка на кръчма. Най-близката, защото краката на двама ни с Деси бяха супер изморени от дългата разходка. Пихме сайдър – ябълкова бира с лед. Станала модна, откакто Magnus почнали да си я рекламират с лед като лятна напитка. Поговорихме си приятно. И те двамата са удивени колко са затворени американците, които са срещали. Гари разказваше как се бил изумил, че някакъв американец не знае кой е Тони Блеър и разказвал случката на една американка в хостел в Лондон и за свое удивление установил, че тя също не знае кой е Тони Блеър. Според него в Щатите има обществен и семеен натиск да не се пътува, тъй като според тях това е губене на време, което може да бъде употребено в работа и правене на пари. Спомнихме си за сладкото клипче: I thougt Europe was a country. I think they speak french there?
Днес се разхождахме с мисъл за изтерзаните си долни крайници. Минахме през Regent's Park. Оттам стигнахме до съседната Baker Street и посетихме музея на Sherlock Holmes. Беше забавно. Имам снимка с шапка и лула.

Сувенирите бяха безбожно скъпи за нещастие, иначе щях да се върна с цял куфар в повече