Турция
felipeВ края на миналата седмица бяхме с Деси в Истанбул, заедно с мой колеги (пътуващ семинар “Константинопол”).
Пътуването
Дълго и изморително
Градът
Огромен, разнообразен, много жив, красив
Хората
Усмихнати, ведри, приятелски настроени
Изводи:
Щом като може 18 милионен град да има прилично движение по улиците, значи проблемът в двумилионния град не е бройката на МПС-тата, а зад волана и по етажите на властта (високи, с разреден въздух, акъл вирее трудно)
Когато вървите по софийските улици и сте заобиколени от тъпи, озлобени лица, проблемът не е в тяхната заплата или в неуредеността на държавата (всъщност е обратното), а в това, че те просто принадлежат на тъпи, озлобени хора.
Ксенофобията и в частност расизмът не са свойствени за хората по принцип и не са симетрични релации. Доказателството за второто е следното: много българи мразят турците, смятат ги за долна раса хора, защото са по-тъмни (вие там – тъмнозелените, слизайте да бутате), наричат ги с някакви обидни епитети, докато турците в Истанбул се радват на българите, казват им “комшу” и “аркадаш”.
Балкански манталитет като обобщаващ простотията трябва да бъде заменен с “бай-ганьовщина” или с българо-сръбски манталитет.
Фил, ти в Сърбия бил ли си? Как си изкара там? Аз бях неотдавна. Беше ме срам от дупедавската позиция на България по време на войната там и си траех като насран второкласник. За сметка на това Сърбите ме приеха като любим братовчед. Не говоря само за колегите, всички с които говорих бяха топли с мен дори и след като разберяха че съм Българин. С една дума, недей така за Сърбите.
Недей така и за Българите – и ние сме добри хора, има много неуредици, има какво да се ядоса човек на онва колективното – “народа”. Иначе взети един по един не сме лоши бе… Простотии да потърсиш и намериш в Турция мога да се закълна не е трудно дори преди да се замисля (просто няма начин да няма – нечовешко е без простотии).
На Балканите си приличаме по толкова много неща че просто нямаш представа, казах го един два пъти и ми звучи все по-смислено – “като братовчеди които просто не се обичаме много”, иначе като се загледаш нито сме лоши поотделно нито пък можеш да ни отличиш толкова…
———-
“Ксенофобията и в частност расизмът не са свойствени за хората по принцип” – това твърдение е безсмислено, защото “на практика” е реалността и само тя има значение. Предразсъдъците съществуват. Естетиката се греди от предразсъдъци. Да си смениш комплекта предрасъдъци означава да изместиш социалната си принадлежност…. дам.. бе интересни нещица се замислям, винаги си ме провокирал към такива дейности…
Абе това за сърбите го сложих на посоки, щото съм чувал, че са същите като нас. Ако и те са по-читави от нас – поредно доказателство за тезата ми.
А българите не сме добри хора, имам предвид множеството. Разбираш ли, като влезнеш в магазин или спреш някой на улицата тук гледаш в общия случай питбулска физиономия, а там усмихнати до ушите хора. Иначе простотии да търся ще намеря навсякъде, ама въпросът е какво е количеството…
“На Балканите си приличаме по толкова много неща” – абе такива ограничени грубияни като нас не съм видял, поне не в Гърция и Турция.
Имам предвид че не видях някой да ни се цупи, че влизаме в джамия например, докато ако влезне някой с чалма в църква мога да си представя коментарите.
Един от групата – доцент – на връщане, след като сме гледали тия дружелюбни хора три дни седна да обяснява как са някакви трето качество хора и добре че се били омешали с нас, че “да заприличат малко на хора и да им се вдигнат челата”
Филип е напълно прав. И не е първият стигнал до този извод. Просто в училищата вместо да се преподават националистическите простотии на Вазов и компания би трябвало да се четат хора като Иван Хаджийски, авторът на “Бит и душевност на нашия народ”, “Психология на Априлското въстание” и “Оптимистична теория за нашия народ”. Човекът си го е казал още преди повече от половин век:
“Общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас”; понятието “организувани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма)”; готови да убиват “с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб”; диагноза на “прочутата масова болест у нас – завистта; …болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска”.