Блогът на Фил

Тази нощ имахме четирима гости у нас – братовчеда на Деси с приятелката си и двама французи. Единият от тях – Джеръми – пътува на стоп и искаше да се срещне с другия – Людовик – за да получи информация за пътуването на стоп. Оказа се, че Людовик обикаля света на стоп от пет години – ето му страницата: http://www.ludovichubler.com/
Та за една нощ съм бил домакин на този известен човек, хихи. Срещата, макар и кратка, провокира към размисли.
Като си ги избистря ще пиша пак…

Току-що гледах по телевизията как премиер и кмет отварят някаква отсечка на околомръсното, което когато ще бъде завършено ще бъде на стойност 100 000 000 лева за 4 км. отсечка. Едно простичко деление ме води до безумния резултат: ВСЕКИ МЕТЪР ОТ ПЪТЯ СТРУВА 25 ХИЛЯДИ ЛЕВА!!! Ето там ни отиват данъците!!!
Бесен съм…

В края на миналата седмица бяхме с Деси в Истанбул, заедно с мой колеги (пътуващ семинар “Константинопол”).
Пътуването
Дълго и изморително
Градът
Огромен, разнообразен, много жив, красив
Хората
Усмихнати, ведри, приятелски настроени
Изводи:
Щом като може 18 милионен град да има прилично движение по улиците, значи проблемът в двумилионния град не е бройката на МПС-тата, а зад волана и по етажите на властта (високи, с разреден въздух, акъл вирее трудно)
Когато вървите по софийските улици и сте заобиколени от тъпи, озлобени лица, проблемът не е в тяхната заплата или в неуредеността на държавата (всъщност е обратното), а в това, че те просто принадлежат на тъпи, озлобени хора.
Ксенофобията и в частност расизмът не са свойствени за хората по принцип и не са симетрични релации. Доказателството за второто е следното: много българи мразят турците, смятат ги за долна раса хора, защото са по-тъмни (вие там – тъмнозелените, слизайте да бутате), наричат ги с някакви обидни епитети, докато турците в Истанбул се радват на българите, казват им “комшу” и “аркадаш”.
Балкански манталитет като обобщаващ простотията трябва да бъде заменен с “бай-ганьовщина” или с българо-сръбски манталитет.