GNOME-ът, който обичах
felipeОткакто имам Линукс, винаги съм ползвал GNOME за работна среда. Харесва ми изчистения дизайн и less is more идеята. Но “политически” нещата не са толкова розови. Защо?
Защото зад GNOME стоеше една фирма, която в последствие бе купена от Novell. Един от основателите на GNOME и шеф на първата фирма с висока позиция днес в Novell е Мигел Де Иказа. Който се оказва голям фен на MS. Преди доста вече години той започна проект за създаване на .NET среда за Линукс, наречена Mono. Днес може да се каже, че това е основното, с което се занимават в Novell по отношение на Линукс. Преди известно време Novell подписа договор с MS за взаимно разрешение за ползване на интелектуални права. Общността нарече това FUD кампания и заклейми MS. Повечето други дистрибуции не се съгласиха на подобно споразумение. Сега разработчици на GNOME и въпросният Мигел обясняват как OOXML е по-добър от ODF и как той трябва да се подкрепи за стандарт. И на всичкото отгоре разработват порт на Silverlight, наречен Moonlight, разбира се написан на C# и ползващ Mono. От GNOME фондацията успяха да набутат Mono като част от GNOME само заради един аплет за лепящи се бележки! Мисля на всеки средно интелигентен човек му става ясно че това не може да е причина, а само повод. Всички тези факти водят до това, че почвам да харесвам по-малко посоката, в която върви GNOME и да се замислям дали все пак MS няма да успее да победи Линукс веднъж и завинаги – разделяйки, владеейки, поглъщайки или прониквайки от вътре.






