Блогът на Фил

Вечи ич ни ми са копа!
Искам ф офис да работа!

Хем ши одя нагласена,

ду ушити начервена.

На бюроту кат са тура

с вапцан’ти си маникюри,

на кумпютъра ши щракам

и краката ши си клата.

И на шефа ши са слагам,

в рабута дан ма натяга.

Ич ни ща да съм работна,

туй присъда й дуживотна.

Той ни ша ма затурмози,

сал в колата ши ма вози,

фирмата да придставлявам,

хем и да я разкрасявам.

В службата кат са издигна,

море кък носа шси вирна –

ши са фукам, шса надувам,

на граждАнка шса приструвам.

Сал ни знам с каква заплата

шефа ши ма удурдиса,

да ни бъди да ма смята,

чи съм проста кат мутика.

Тоз кумпютър, тез изици

язе къкту съм умница

мисла бързу ши ги сфана,

раснах в убщиство утбрану.

Ни ми мяза тъз мутика.

Гачи най ши мий прилика,

ку ду офис са дукопам!

Нъл сми вечи уш в Европа!?

Чи кандисах най-подире.

Рабута ф града ши дира.

КОнкурси и интервюта –

някак тряа са набутам.

Аку чуйти нейде нещу,

мола ви са най-гурещу

да са сетити за мене,

чи за копан иди времи.