Блогът на Фил

Няколко технологии, някои нови, други стари, но възродени ме наведоха на поредния brainstorming относно бъдещето.
Единият компонент е метавселената или тримерният уеб. Идеята идва още от Уилям Гибсън, развита много добре от Нийл Стивънсън в “Снежен крах” и описана доста добре от Сергей Лукяненко в киберпънк романите му.
В момента има частни вселени от типа на Second Life, в които идеята е за виртуален свят (сами влизаме в Матрицата – хаха), но е платено и затворено пространство.
Наскоро прочетох, че Sun и IBM ползват подобни технологии за виртуални срещи на техните служители.
Подпомагащи технологии – 3D графика, тримерни екрани, очила за виртуална реалност.
Втори компонент е наближаващият семантичен уеб. Най-важното в него е фактът, че ще реабилитира специалистите по изкуствен интелект и тяхната работа. Защото въпреки нарастващата мощ на компютрите ние не ги правим по-интелигентни, което е странно, защото съществуват достатъчно технологии, които да ни помогнат в това (като тръгнем от Prolog, семантични мрежи, невронни мрежи, генетични алгоритми и т.н.).
Семантичният уеб ще доведе до разбирането на уеб съдържанието от машините, което ще ни предостави възможността да бъдем разбирани от компютрите, поне когато търсим информация.
Как се интегрира това с метавселенета? Как ще имаме тримерен уеб, който е като виртуална среда, копие на тази, в която живеем и отделно като басейн от текстова и мултимедийна информация, подобно на сегашния уеб, но с “екстрата” на интелигентни търсения?
Според мен едно възможно сливане е тримерен свят с “виртуални роботи” – ботове, които ще имат физически характеристики в тримерният свят, но ще могат да отговарят на интелигентни заявки. The Oracle от Матрицата ще отговаря на всички въпроси.
И третият компонент е напълно тримерната работна среда (desktop). Имам предвид, че в момента Windows, Mac и Linux имат тримерна поддръжка, но работната среда си остава двумерна. Според мен еволюционната посока е като работната среда престане да бъде равнинна (като част от куб в най-добрия случай), когато иконите станат тримерни и самите приложения престанат да бъдат толкова равнинни и правогълни.
Как това се обединява с останалите компоненти?
Ами работната среда на всеки ще е неговото лично пространство в метавселената, личните му ботове за десктоп търсене ще са роботи в метавселената. Вместо списък с контакти в програмата за моментални съобщения, ще имаме аватари на познатите си във виртуалния свят. Или техните роботизирани слуги.
Четвъртият компонент, който трябва да свързва виртуалния свят с реалния е обогатената реалност.
Възможността преносим компютър да знае къде се намираме, какво гледаме, какво чуваме и как се чувстваме, наслагване на допълнителен слой от виртуалния свят върху реалния ще построи мостът, който ще ни помогне да не правим разлика между реалния свят и Дълбината.