Многоръкият бог на Далайна
felipeПрочетох и тази книга по препоръка на СС-а. Отначало ми беше странна, но скоро ми стана интересна. Хубава книга. От тези, които те карат да се замислиш. Да си разшириш кръгозора. Затова чета. Да минават през мозъка ми странни идеи, които да го оформят, та после и други странни мисли да намират място в него. А повечето хора не четат, а дори когато го правят, явно прочетеното не достига до онази част от ума, която трябва да се обогатява, променя, усложнява от прочетеното, от нестандартните идеи. Например тази книга използва имена и истории от някакви вярвания от руските републики, ама така и не разбрах къде точно. И в един руски форум читател се възмутил от книгата, понеже той бил израсъл с тези легенди, пък книгата сега ги опорочавала. А книгата съдържа метафората за мисленето “извън кутията”. Е как може да прочетеш тая книга и да не видиш че има неща, по-далечни от носа ти?
Явно независимо в кой свят сме, хората ще клечат и ще ровят чавга, ще прогонват странниците, от разказвачите ще искат само вулгарната история за жената на Йороол-Гуй и ще си живеят на техния си оройхон, мразейки илбеча, който им дава нова Земя и прогонва врага им в далайна.
Можете да намерите книгата на руски в онлайн вариант тук.






