Филми
felipeСнощи с Деси решихме да гледаме някакъв филм и избрахме “Изгубени в превода”. Е ясно, няма да е екшън/трилър нещо, но все пак очаквах нещо гледаемо. Къде ти! Такава бесна тъпотия не съм сигурен дали съм гледал някога. Всъщност то това е трудно да бъде наречено филм. Първият един час гледаме един мъж и една жена в Япония. И това е. Какво правят сутрин като се събудят и какво правят преди да си легнат. Има многоминутни сцени от типа “той седи на леглото и гледа в точка” “тя седи в такси и гледа навън” “той гледа тъпи реклами по телевизията” “тя гледа тъпи реклами по телевизията”. Сцените с абсурдните разговори са кулминацията в динамиката на сюжета. Този “филм” прилича на недобре подбрани кадри от “риалити шоу” или от аматьорска камера на американско богаташче, което е отишло в Япония безцелно и е снимало всичко.
Днес реших да изгледам отново “28 дни по-късно”, защото си го купих на DVD. Първо – бях забравил, че главният герой е този отвратителен тип, който гледах в друг особено тъп филм – “Прекъсване”.
Второ – подразни ми това с военните. В смисъл ясно че е брутално, ама е ясно, че група млади войници в края на света ще искат да имат жена/жени. И като нашият човек ги уби всичките, за да останат на практика негови с какво се различава от тях? Тоест да, филмът е реалистичен в тази си част, но имам чувството, че трябваше да бъдем убедени, че нашият човек е добрият. Защото изби всички и спаси жените от изнасилване. Хм. А пък и Селина е добра, въпреки че уби всеки, за който има съмнения, че е инфектиран. Значи всички задръжки падат, когато цивилизацията се срине, но свободната воля остава. Можеш да убиваш, но не и да насилваш. Нещо не го схванах тоя морал…
