Блогът на Фил

I think computer viruses should count as life. I think it says something about human nature that the only form of life we have created so far is purely destructive. We've created life in our own image.
Stephen Hawking

Снощи с Деси решихме да гледаме някакъв филм и избрахме “Изгубени в превода”. Е ясно, няма да е екшън/трилър нещо, но все пак очаквах нещо гледаемо. Къде ти! Такава бесна тъпотия не съм сигурен дали съм гледал някога. Всъщност то това е трудно да бъде наречено филм. Първият един час гледаме един мъж и една жена в Япония. И това е. Какво правят сутрин като се събудят и какво правят преди да си легнат. Има многоминутни сцени от типа “той седи на леглото и гледа в точка” “тя седи в такси и гледа навън” “той гледа тъпи реклами по телевизията” “тя гледа тъпи реклами по телевизията”. Сцените с абсурдните разговори са кулминацията в динамиката на сюжета. Този “филм” прилича на недобре подбрани кадри от “риалити шоу” или от аматьорска камера на американско богаташче, което е отишло в Япония безцелно и е снимало всичко.
Днес реших да изгледам отново “28 дни по-късно”, защото си го купих на DVD. Първо – бях забравил, че главният герой е този отвратителен тип, който гледах в друг особено тъп филм – “Прекъсване”.
Второ – подразни ми това с военните. В смисъл ясно че е брутално, ама е ясно, че група млади войници в края на света ще искат да имат жена/жени. И като нашият човек ги уби всичките, за да останат на практика негови с какво се различава от тях? Тоест да, филмът е реалистичен в тази си част, но имам чувството, че трябваше да бъдем убедени, че нашият човек е добрият. Защото изби всички и спаси жените от изнасилване. Хм. А пък и Селина е добра, въпреки че уби всеки, за който има съмнения, че е инфектиран. Значи всички задръжки падат, когато цивилизацията се срине, но свободната воля остава. Можеш да убиваш, но не и да насилваш. Нещо не го схванах тоя морал…