От известно време чета разни статии с идеи за GNOME 3.0, live.gnome.org, и т.н., опитвайки се да си изградя представа как ще изглежда следващата голяма версия на GNOME.
Голяма част от идеите гравитират около унификацията. И разбира се first class objects. Добре, на мен ми харесва унификацията, която аз разбирам така. Например вместо да има 120 текстови редактора от които някои поддържат синтактично оцветяване, довършване на кода, номерация на редовете, проверка на правописа а други не… По добре да има един мощен текстов редактор, който може да бъде разширяван чрез плъгини, които добавят ленти с инструменти, елементи от менюто и вървящата с тях функционалност, както и помощна информация. Така вместо да се пише поредният текстов редактор и да се дублира базовата функционалност се добавя само желаната допълнителна функционалност. Ако това стане, няма да има gedit, abiword, bluefish,nvu и дори gaupol, а ще има плъгини с подобна функционалност към gedit. Дали форматираният текст да е отделен от неформатирания е въпрос на допълнително премисляне.
Същото нещо трябва да бъде с графичните вюъри(как трябва да е това на български?). Защо ми е eye of gnome и gthumb? Epiphany, Galeon, Firefox… По-добре един уеб-четец, който поддържа повече от една рендериращи машини(това отдавна го мислят за Epiphany).
Разбира се основен проблем е идеята за типове файлове и програми, които работят с тях/ги поддържат. Наистина е необходима друга потребителска представа, друга гледна точка. Но каква да е тя?
Концентрирането върху типове файлове по съдържание, вместо по формат и абстрахиране от конкретното приложение, което ги “разбира” според мен е половинчато решение. Можете да ме поправите, ако не важи за вас, но на мен ми се струва, че когато човек сяда пред компютъра, не мисли в термините на обекти/документи – както очаква създателят на gimmie. Хората ползват компютъра за извършването на задачи, оперирайки с потоци входна и изходна информация. В крайна сметка всичко опира до онази проста схемичка, в която имаме кутия, входяща стрелка, изходяща стрелка, стрелка надолу(за съхранение) и кръгова стрелка за обработка. Подобно на mockup-ите от project Topaz операциите за манипулиране на информационни единици трябва да е View, Edit, Transform, New. В крайна сметка на по-високо ниво на абстракция, където не се занимаваме с конкретния тип информация това са ни възможностите. Създаване, преглед, редакция, трансформация (в смисъл по-скоро на конвертиране).
Защо тогава да не ориентираме работната среда към работата с информационни потоци. Имаме входяща информация – електронни писма, моментални съобщения (които би трябвало да са обединени по принцип де), новинарски емисии, файлове, автоматични съобщения и т.н. Нека ги сложим отляво. Човек да може да си ги групира както иска. Отдолу са възможностите ни за манипулиране – View, Edit, Transform. New. Завличане на елемент отляво долу върху някой от елементите стартира въпросната операция. Отгоре е текущото състояние. Час, дата, списък с настъпили събития (история на libnotify), евентуално текущи операции, икони на устройства, отварящи Nautilus. И нека Nautilus в browse mode да има това, което всички други браузери имат – табове. Отдясно е изходящата информация. Отново разделена по категории по избор. Например ако имам блог, ще сложа контейнер за блог, така че като завлача нещо върху него то да се публикува в блога.
Разбира се ако не искате да се дублира един обект поради свойството му и да въвежда и да извежда информация, можете да го обедините в единно представяне, подобно на gimmie. Ако завлечете нещо в него му го “пращате”, т.е. извеждате информация от компютъра, ако започнете влачене ОТ него към работната среда или просто кликнете “получавате” информация от него, т.е. въвеждате информация в компютъра.
Разбира се deskbar аплета е много мошна идея. Вместо Старт меню трябва просто да се постави един deskbar аплет. Идеята трябва да се разшири и върху контекстните менюта. Те вече също са прекалено дълги. Затова щракането с десния бутон на мишката върху даден обект трябва да отваря текстово поле за въвеждане, в което да може да се напише какво трябва да се направи с обекта, като също има история и действие по подразбиране, което да зависи от типа на обекта, върху който сме щракнали, а не от глобалните настройки, както е в момента в deskbar. Ако възможните действия са достатъчно малко по-добре разбира се да се извежда меню, както е в момента, но тенденцията е обратната.
Файловете не трябва да стоят в йерархична структура – това е ограничаващо. Вместо това всеки файл може да бъде tag-нат с няколко различни tag-а – например “изображения” (автоматично), “сватба на Кирил и Невена”, “лято 2006″, като тези тагове се претърсват от Beagle.
