Блогът на Фил

Миналата седмица бяхме на сватба на Кирил и Невена – приятели на Деси, които живеят в Канада, но се върнаха за да се бракуват за успокоение на родителите. Сватбата беше в Ямбол (Ямбууул ее градъъът, Ямбууул еее стииилът), от където е младоженеца. Беше хубава сватба(до колкото може да бъде) – в смисъл, че нямаше никакви простотии, питки, настъпвания, сваляния на жартиери и други тъпотии. Църковният брак е доста глупаво нещо – свещеникът обяснява как жената е създадена от реброто от мъжа, как трябва да му се подчинява и други неща, ирелевантни последните стотина години. След сватбата ходихме “в Карлово” – поне така ми беше казала Деси. Но беше пропуснала да спомене, че отиваме всъщност в село до Карлово. Разликата – външна тоалетна до обора, ароматен букет от ароматите на човешките и животинските екскременти. Домакините бяха приятелка на Деси (от Карлово) и съпругът й – от въпросното село. Аз се върнах не в първи клас, ами в годините, за които ми е разказвала баба. Тия хора работят за по 200 лева във ВМЗ, борят се за насъщния – в смисъл толкова малко удобство и пари имат, че поддържането на физическото оцеляване им отнема цялото време. Нямат “Нула”, както наричаше домакинът вътрешната тоалетна, защото нямали пари да я довършат. Но имат Golf тройка. Приоритети…
След това пътувахме с влак от Карлово към Бургас. И така 5-6 часа. Да бях слязал да го бутам тоя влак бе! Като се запъна с 2 км/ч да върви, защото ремонтирали релсите – едвам се дотътрихме до Бургас. Оттам яхване на един напечен автобус и хоп – в Созопол. Антоанетка и аз изчакахме Деси да намери квартира в кафето под смокините. Намери страхотна квартира – две съседни стаи с общ балкон по 10 лева леглото на първа линия с изглед към залива. Кеф. За Созопол – нямаше много хора, което беше прекрасно, но не беше и съвсем празно като след първата седмица на септември – беше перфектно. Открихме няколко чудесни заведения с много вкусна кухня, ходихме на плаж на “Златната рибка”. Времето беше топло и безоблачно. Аз изгорях още първия ден и бях червен до последния, без да съм се излежавал на слъце и за минута. С Кирил и Невена наехме корабче, което ни заведе до Змийският остров и после до един плаж пред него, където се цамбуркахме 20-ина минути. Всички се изкефихме. На връщане коментирахме с капитана застрояването на Черноморието – необмислено и нахално. В новия град на Созопол например са направили нова улица със сгради от двете страни, долепени една до друга. Няма едно стъкче зеленина. Ама иначе претенциозно – тежките медни надписи, климатици, стъклени парапети на балконите… В петък Антоанетка и Кирил и Невена си тръгнаха, но дойде една приятелка на Деси в стаята до нас. Със служебния Megane бръмчахме по Созопол и плажовете. В събота срещу неделя времето се развали. Цяла нощ валя и трещя. Аз пък получих отново (в смисъл като миналата година) възпаление на ухото. Сега пия антибиотик и се надявам намаленият слух да е временно явление.