Блогът на Фил

От доста време компютърните маниаци чакат с нетърпение прехвалената поредна версия на ОС от серията Windows.
Днес ми прати това филмче за тяхната нова voice wreckognition технология. Няма да коментирам, гледайте го да разберете защо не съм го написал грешно.
Но оттам попаднах на 9 минутна презентация на въпросният продукт – Vista. И неговите главозамайващи нововъдения. Които бяха:

Е, кажете ми, щом в безплатната, свободна, ужасно неготова за обикновения потребител OC с приложния софтуер към нея има тези “новости” от години, за какво някой би си купил Vista? (Не ми отговаряйте, въпросът е реторичен.)

Тия дни разширявам разни статии в wikipedia. Щото освен количеството е важно и качеството. Но като се разходих из последни промени, нови статии, дискусии и т.н. с ужас установих, че е пълно с простотии – статии, имащи правото да се наречат такива само в най-тесния технически уики смисъл. Откровени глупости, самореклами, ужас!
Например има статии за някакви екстрасенски/врачки, които завършили УНСС и ходили в Тибет (вълнуващо!), а пък в статия за Playboy имаше биографична информация за главния редактор, зам. редактора и редактора на българското издание “ерген, на 36 години, възпитаник на класическата гимназия и СУ” (цитирам по памет). Някакви пичове си рекламирали български компютърни игри – колко били добри, кой какво бил казал за тях…
Някои напушен с 10 декара трева беше пльокнал нещо за регето – ужас, нищо не излиза от тоя текст, нищо енциклопедично няма в него…
Редактирах, предлагах за изтриване, добавях в категория “Умре им циганката” – сега чакам ответ от администраторите…

От доста време зная, че има такова нещо като deskbar аплет за GNOME. Бях го пробвал веднъж, но докато ми беше инсталиран beagle. Тъй като beagle не се държеше стабилно и го деинсталирах, махнах и deskbar-а, мислейки си, че без beagle е безполезен. Но съм се объркал. Какво всъщност представлява?
Едно малко едноредово текстово поле. Блах, ще кажете. Но е мощен инструмент, въпреки това. Напомня ми малко на yubnub, но даже още по-удобно. Каква е идеята? Разширяема търсачка. Символният низ, който напишете в това текстово поле се подава на всички активирани плъгини за търсене и резултатите се показват под формата на меню, групирани по тип. Какво можете да правите с него? Почти всичко. Имам предвид, че ако свикнете с deskbar-а, менютата ви ще станат излишни. Можете да напишете име на програма (като име на изпълнимия файл или като описание в менюто й) и тя ще се стартира (в смисъл в менюто, което се появи в резултат на търсенето ви ще има елемент, който я стартира). Можете да започнете да пишете писмо до някого, написвайки името му (стига да го имате в адресната си книга). Можете да претърсвате файловата си система за файл с подобно име. Или да проверите в речника какво означава. Deskbar ви показва и първите пет резултата от търсенето на тази дума в Yahoo!. Ако напишете валидно URL то ви се отваря в уеб-четеца.
Очаквам да го вържат със система за разпознаване на глас и мисля, че ще промени представата ни за работа с компютър. Наистина една проста идея може да направи голяма промяна.
Ще ми се само да запомня кой низ за търсене какво е бил правен и да го извежда това действие на първо място в менюто или при натискане на ENTER (например) директно да го изпълнява – подобно на I am feeling lucky на Google.

От вчера имаме кола – Ford Fiesta. Дълго време обмисляхме да дали да вземем колата на майка ми – VW Polo. Но нещо не ни харесваше достатъчно. В един момент решихме, че ще гледаме в mobile.bg – За един ден Деси прозвъня 5-6 човека, разгледахме всички обяви на Renault 5, Peugeot 205, Fiat Tipo, Fiat Uno и други от този ценови диапазон. И нищо не ставаше. В края на деня Деси се изнерви и пусна съобщение на познатите си в ICQ, че търсим кола. Един й каза, че си е продал предния ден Tipo-то, други три оферти бяха още валидни. Едната беше за много запазена Fiesta, на чийто собственик е изпаднала по-хубава кола от службата и той си я е взел. Обадих се на един техник да му кажа, че ще му водя кола, а той – вземете си Golf 2, не си взимайте евтина кола… Все едно ако имахме 5000 лева щяхме да си търсим кола за 1500. В крайна сметка отидохме с Пацо да гледаме Fiesta-та и той каза – купувайте! И я взехме
Продавача си я е гледал като кукла.
Направил най-високата застраховка Гражданска отговорност (каза, че можем да блъскаме Мерцедеси)
Какви са му гумите ли? Ами даде ни и четири зимни, освен летните нови на нея.
Акумулатор? Сменен миналата година, даде ни и гаранцията (за следващите две)
Ремъци? Имаме нов резервен в багажника – при аптечката, пожарогасителя и крика
Масло? Имаме талонче след колко километра трябва да го сменим.

Та от вчера карам по улиците на София, скоро и в други градове.
Внимавайте!

Преди да замина на море си свалих епизод едно на Half Life 2. И го превъртях същия ден. Кратко, но интересно. Не зная как ще дочакам следващия епизод…

Миналата седмица бяхме на сватба на Кирил и Невена – приятели на Деси, които живеят в Канада, но се върнаха за да се бракуват за успокоение на родителите. Сватбата беше в Ямбол (Ямбууул ее градъъът, Ямбууул еее стииилът), от където е младоженеца. Беше хубава сватба(до колкото може да бъде) – в смисъл, че нямаше никакви простотии, питки, настъпвания, сваляния на жартиери и други тъпотии. Църковният брак е доста глупаво нещо – свещеникът обяснява как жената е създадена от реброто от мъжа, как трябва да му се подчинява и други неща, ирелевантни последните стотина години. След сватбата ходихме “в Карлово” – поне така ми беше казала Деси. Но беше пропуснала да спомене, че отиваме всъщност в село до Карлово. Разликата – външна тоалетна до обора, ароматен букет от ароматите на човешките и животинските екскременти. Домакините бяха приятелка на Деси (от Карлово) и съпругът й – от въпросното село. Аз се върнах не в първи клас, ами в годините, за които ми е разказвала баба. Тия хора работят за по 200 лева във ВМЗ, борят се за насъщния – в смисъл толкова малко удобство и пари имат, че поддържането на физическото оцеляване им отнема цялото време. Нямат “Нула”, както наричаше домакинът вътрешната тоалетна, защото нямали пари да я довършат. Но имат Golf тройка. Приоритети…
След това пътувахме с влак от Карлово към Бургас. И така 5-6 часа. Да бях слязал да го бутам тоя влак бе! Като се запъна с 2 км/ч да върви, защото ремонтирали релсите – едвам се дотътрихме до Бургас. Оттам яхване на един напечен автобус и хоп – в Созопол. Антоанетка и аз изчакахме Деси да намери квартира в кафето под смокините. Намери страхотна квартира – две съседни стаи с общ балкон по 10 лева леглото на първа линия с изглед към залива. Кеф. За Созопол – нямаше много хора, което беше прекрасно, но не беше и съвсем празно като след първата седмица на септември – беше перфектно. Открихме няколко чудесни заведения с много вкусна кухня, ходихме на плаж на “Златната рибка”. Времето беше топло и безоблачно. Аз изгорях още първия ден и бях червен до последния, без да съм се излежавал на слъце и за минута. С Кирил и Невена наехме корабче, което ни заведе до Змийският остров и после до един плаж пред него, където се цамбуркахме 20-ина минути. Всички се изкефихме. На връщане коментирахме с капитана застрояването на Черноморието – необмислено и нахално. В новия град на Созопол например са направили нова улица със сгради от двете страни, долепени една до друга. Няма едно стъкче зеленина. Ама иначе претенциозно – тежките медни надписи, климатици, стъклени парапети на балконите… В петък Антоанетка и Кирил и Невена си тръгнаха, но дойде една приятелка на Деси в стаята до нас. Със служебния Megane бръмчахме по Созопол и плажовете. В събота срещу неделя времето се развали. Цяла нощ валя и трещя. Аз пък получих отново (в смисъл като миналата година) възпаление на ухото. Сега пия антибиотик и се надявам намаленият слух да е временно явление.