Блогът на Фил

След като прочетох Дневен патрул на Лукяненко, също подарък за рождения ми ден, ми стана някак гадно колко ще трябва да чакам за следващата книга – Сумрачен Патрул. и вчера внезапно се сетих, че го имам на компютъра. Преведено, води се “любителски превод”. Ако можеше и “професионалистите” да превеждат така. Било се чело гадно от монитор. Да бе, аз и без това прекарвам цял ден пред него. Но ще ви кажа едно – чете се по-бързо. В какъв смисъл ли? Ами Почнах снощи към 11. През нощта спах, не съм правил глупости (големи). Днес я свърших. Голям кеф. Макар че в тази книга Лукяненко става някак по-интимен с читателя (или е заради нецензуриран превод, няма как да зная). Но някак си ти става ясно за отношението му към хомосексуалистите, Втората световна, германците, комунистите и т.н.
Някак си типично руски, без да съм говорил с руснаци това очаквам от мнозинството. Те са герои от Втората Световна, естествено е имало добри и лоши и естествено те са били добрите (още се чудя как може хора на възраст над 18 да вярват още в тези глупости), комунизмът е прекрасна идея, но изпреварила времето си, опорочена от хората. Поне аз така го разбирам. Някои ми беше казал, че руските автори са много наивни. Не бих го формулирал сам по този начин, но да, наивни са.
А как ми се иска да имаше превод на “Последен патрул”.