Блогът на Фил

Нашите БОП специални агенти отново си “вършат работатата”. И са я свършили една….

Случката
Специалните ни агенти нахлули в дома на “най-големите пирати в Европа”, иззели разни компютри, CD-та и рутери и арестували хората. Кои са те? Админи на arenabg.com. Това правят хората, които взимат пари за борба с организираната престъпност.
И резултатите – във вестник Стандарт в снимковия материал “случайно” попада и снимка с пищови, за да могат хората, които не знаят какво е торент тракер да знаят, че това е въоръжен и опасен престъпник.
В смисъл, не ме радваха arena-та заради техните sms-и и коефициенти и супер-потребители, но
- “атаката” е най-вероятно поръчана от конкуренцията – действията са насочени да ударят “арената”, а не “пиратството”
- нашите поУицаи могат да се пробват да хванат някои мафиот, ама тогава ще трябва да останат без шефове, а ние без министри и дупетати.
- “пиратство” има навсякъде, дори където 50 долара са надница за един час на бачкатор
- въобще, думата “пиратство” е PR-кампания срещу някои неудобни хора – http://www.gnu.org/philosophy/words-to-avoid.html#Piracy
- в световен мащаб всички компании стават все по-алчни – такси за всякакви глупости, много пари за неща, чиято стойност е смешно малка – например полифонични мелодии, монополи, препъване на научно-техническия прогрес(съжалявам за соц-клишето) с цел печалба, сливане на държавата и мега-корпорациите. На практика живеем в нещо като антиутопия-киберпънк. http://www.mediapool.bg/show/?storyid=117665
И отново разбира се българите мълчат. Мафията и държавата така са се срастнали, а ние си траем. И само консумираме монополни продукти.

Въпроси
Колко кина останаха в София?
Защо законите ни се пишат от адвокатите на Microsux?
Кои държавни учреждения ползват нелегално съдържание, свалено от Интернет?
Каква е тази държава, в която се затварят блогове, защото критикуват вътрешното министерство?
Защо полицай №1 имаше реклама за кметските избори на един от най-големите пиратски сайтове?
Как може да има такива нещастници, които в стремежа да обслужат нечии интереси са готови да ни направят антиреклама и да нарекат двама българи “най-големите пирати в Европа”?
Връзки

http://portal.bg/news.php?cat=main&read=20062905003

Министърът на науката и образованието среща мин. на финансиите и го пита: Абе, какво да ги правя тези от БАН, оставил съм ги на екзистент-минимума, а те работят като съдрани
-Вземи мерки! -отговаря фин. министър
-Взех, спрях им парите за парното, за тока – не помага, те още по-вече са се настървили, работят, та се късат…
-Ами, вземай им пари за вход, тогава.
Така, че чакаме да нои сложат “такса за вход” в института

След като прочетох Дневен патрул на Лукяненко, също подарък за рождения ми ден, ми стана някак гадно колко ще трябва да чакам за следващата книга – Сумрачен Патрул. и вчера внезапно се сетих, че го имам на компютъра. Преведено, води се “любителски превод”. Ако можеше и “професионалистите” да превеждат така. Било се чело гадно от монитор. Да бе, аз и без това прекарвам цял ден пред него. Но ще ви кажа едно – чете се по-бързо. В какъв смисъл ли? Ами Почнах снощи към 11. През нощта спах, не съм правил глупости (големи). Днес я свърших. Голям кеф. Макар че в тази книга Лукяненко става някак по-интимен с читателя (или е заради нецензуриран превод, няма как да зная). Но някак си ти става ясно за отношението му към хомосексуалистите, Втората световна, германците, комунистите и т.н.
Някак си типично руски, без да съм говорил с руснаци това очаквам от мнозинството. Те са герои от Втората Световна, естествено е имало добри и лоши и естествено те са били добрите (още се чудя как може хора на възраст над 18 да вярват още в тези глупости), комунизмът е прекрасна идея, но изпреварила времето си, опорочена от хората. Поне аз така го разбирам. Някои ми беше казал, че руските автори са много наивни. Не бих го формулирал сам по този начин, но да, наивни са.
А как ми се иска да имаше превод на “Последен патрул”.

Вчера с Жоро от телекомуникациите пак се заприказвахме за засичане на движение. И най-вече за изолиране на обекта, който се придвижва. След малко мислене реших, че най-добре е да имаш фона и да вадиш текущия кадър от фона. Добре де, но ако фона не е константа. Ами бавно да го променяме, казах си аз. Да сумираме например последните 100 кадъра(може после да разделим стойността на всеки пиксел на сто, за да не излезем от цветовете) и това “осреднение” ще ни е фона, който бавно ще се придвижва(чудех се дали е прЕдвижва или прИдвижва, а то било дублетна форма) напред. Той каза, че ще го пробва. Следобедът получих от него това. Много съм горд със себе си. Ако не ви се следва хипервръзката – идеята ми е била вярна, защото хората ползват точно такъв подход.

Една от подарените ми за рождения ден книга беше Казъм Сити на Алистър Рейнолдс. Не бях чел нищо негово. И отдавна не бях чел нещо толково добро. Книгата е… наситена, тежка, мащабна, дълбока, мрачна и подложи на изпитание вярата ми в нормалния ми разсъдък. Много малко неща са достигали до такава дълбочина в душата ми. Добро четиво за ценители.

Пандора звучи заплашително. Повече като военен проект от фантастичен филм. Но всъщност е поредният сайт за персонално радио. Даваш отправна точка под формата на песен или група и започва музиката. Яко е. Доста изчистен интерфейс, имаш персонално радио за разлика от last.fm, само регистрацията твърди, че трябва да си американски гражданин, поради което трябва да въведеш петцифрен ZIP код. 12345 върши работа. Готино е. Доста добре подбира парчетата. И може да ти каже защо е избрало дадено парче.
Адресът е www.pandora.com

Решихме няколко човека да гледаме “Шифърът на Леонрадо”. Угоровихме си среща на пилоните на НДК. Оо, проклето невежество. Как можеше да зная, че там се събират ЕбЕтуриентите. Таксито от нас дотам ми беше 5 лева. Последните 5 минути се движехме по-бавно от пешеходците, за да могат милите ни ебетуриенти да слезнат от автомобилите си. След което започва викането “Еднооо, Двеее, Трии…”. Уух, поне до 12 са се научили да броят. Там чаках известно време да се събере тълпата и така ми се наду главата от това “четирииии, пееееет, шееееест….аааааа……..йееееееее.уууууууу” че ми беше причерняло пред очите. Но нейсе, събрахме се. Идеята беше да пробваме новото кино в София Сити Мол или там както се казва. Отидохме, видяхме. Хубаво направено. Лъскавко. Повъртяхме се известно време, докато намерим касата с билетите. Взехме ги и тръгнахме да дирим заведение. Деси влезе смело в едно много хубаво изглеждащо заведение, което се оказа пицария. С Алекс тръгнахме да търсим банкомат. Оказа се, че в мола още няма. Отидохме до хотел “Хемус” за целта. Заведението – старание за добро обслужване, много вкусна храна, стандартни цени. Девойчето, което ни обслужва беше пропуснало моята салата в сметката. Казахме й. Беше доволна. След храненето имахме време за мотаене и с Жоро и Деси разглеждахме магазините в мола. Другите излязоха да се разходят. Като се събрахме за отиване в залата се оказа, че ескалаторите нагоре не работят. Само тези за надолу. Дино разказваше как някакъв калъф от охраната не искал да ги пусне в мола, защото магазините затваряли вече (прожекцията ни беше от 22:30). На етажа с киното се оказа, че касата за билети е точно до коридорчето за залата. Коридорче, да, защото беше широко около два метра и дълго 20. И имаше опашка. В стил Луканова зима. А, и явно не пускаха хора още, защото опашката не се мърдаше. Климатик нямаше в това коридорче и жегата беше сериозна. Когато дойде и нашия ред да влезнем в залата (далеч не бяхме последни) се оказа, че вече са пуснали рекламите. Е, изгледахме филма, което не беше нещо велико, но ставаше. Е, и определно беше по-интелигентен от повечето холивуски филми, но все пак нищо чак толкова особено. На излизане се оказа, че трябва да минем пак през същото тясно коридорче. След което стигнахме до неработещите ескалатори. Прекрасно. А, и вратите долу бяха затворени, тъй че минахме през някакви странични, водещи към паркинга. Повече там кино няма да се гледа.

Решихме няколко човека да гледаме “Шифърът на Леонрадо”. Угоровихме си среща на пилоните на НДК. Оо, проклето невежество. Как можеше да зная, че там се събират ЕбЕтуриентите. Таксито от нас дотам ми беше 5 лева. Последните 5 минути се движехме по-бавно от пешеходците, за да могат милите ни ебетуриенти да слезнат от автомобилите си. След което започва викането “Еднооо, Двеее, Трии…”. Уух, поне до 12 са се научили да броят. Там чаках известно време да се събере тълпата и така ми се наду главата от това “четирииии, пееееет, шееееест….аааааа……..йееееееее.уууууууу” че ми беше причерняло пред очите. Но нейсе, събрахме се. Идеята беше да пробваме новото кино в София Сити Мол или там както се казва. Отидохме, видяхме. Хубаво направено. Лъскавко. Повъртяхме се известно време, докато намерим касата с билетите. Взехме ги и тръгнахме да дирим заведение. Деси влезе смело в едно много хубаво изглеждащо заведение, което се оказа пицария. С Алекс тръгнахме да търсим банкомат. Оказа се, че в мола още няма. Отидохме до хотел “Хемус” за целта. Заведението – старание за добро обслужване, много вкусна храна, стандартни цени. Девойчето, което ни обслужва беше пропуснало моята салата в сметката. Казахме й. Беше доволна. След храненето имахме време за мотаене и с Жоро и Деси разглеждахме магазините в мола. Другите излязоха да се разходят. Като се събрахме за отиване в залата се оказа, че ескалаторите нагоре не работят. Само тези за надолу. Дино разказваше как някакъв калъф от охраната не искал да ги пусне в мола, защото магазините затваряли вече (прожекцията ни беше от 22:30). На етажа с киното се оказа, че касата за билети е точно до коридорчето за залата. Коридорче, да, защото беше широко около два метра и дълго 20. И имаше опашка. В стил Луканова зима. А, и явно не пускаха хора още, защото опашката не се мърдаше. Климатик нямаше в това коридорче и жегата беше сериозна. Когато дойде и нашия ред да влезнем в залата (далеч не бяхме последни) се оказа, че вече са пуснали рекламите. Е, изгледахме филма, което не беше нещо велико, но ставаше. Е, и определно беше по-интелигентен от повечето холивуски филми, но все пак нищо чак толкова особено. На излизане се оказа, че трябва да минем пак през същото тясно коридорче. След което стигнахме до неработещите ескалатори. Прекрасно. А, и вратите долу бяха затворени, тъй че минахме през някакви странични, водещи към паркинга. Повече там кино няма да се гледа.

Един от подаръците ми за рождения ден е “Казъм Сити” на Алистър Рейнолдс. Стигнал съм почти до средата. Хубава книга.
Един мини-диалог ме изкефи, макар и съвсем елементарничък:
-Защо?
-Защото оръжието е опасно.
-Такава му е идеята струва ми се

Влизам в dir.bg да видя програмата на кината и попадам на статия “Шифърът на Леонардо” предизвика бунтовe”
Значи някакви ревностни християни толкова се обидили от светлината, в която филма и книгата представят на Световния Католически Форум, че палили копия на книгата в знак на протест, искали от правителството си да спре прожекциите и от ръководството на тази легитимна организация казали, че техните последователи ще гладуват до смърт, защото не можело така…
Е кажете ми, по какво се различава това от истерията в мюсюлманския свят относно карикатурите на Мохамед. Имам чувството, че между 13 и 21 век разликата е по улиците, но не и в умовете на хората.