Блогът на Фил

Абе поразсъждавах, поприпомнях си играта, почетох и открих какво ме смущаваше във филма, а именно:
1. Най-основното може би – липсва адът. Да, точно онова първично зло, което кара всичко да става червено и космите на тила да настръхнат, а наоколо да се появят чудовища
2. Липсва динамиката на екшъна – мамка му, хората, които играят Doom го играят заради “пуцалката” – а във филма видяхме половината оръжия и то стрелящи по веднъж-дваж. Къде е прекрасното обяснение за BFG – самонасочващите се заряди? Къде е обяснението защо по дяволите на Марс има моторни триони?
3. Липсва ужасът. Когато играх Doom 3 почнах да сънувам кошмари, престанах да играя след 8 вечерта. Играта създава тягостно усещане на обреченост, на нещо ужасно, което се заражда някъде на периферията на сетивата ти. Хора, които ти правят намеци и млъкват по средата на изречението, празните офиси, следите от кръв, бележките, аудио-дневниците… А тук ми беше някак спокойно, седях и чаках да се уплаша, а то взе че свърши филма накрая.